Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Всички съветници на Елизабет толкова се страхуват, че тя ще умре и аз ще наследя трона, че по-скоро биха предпочели да я омъжат за едно дете и да поемат риска тя да умре при раждане, тъй като е толкова стара, достатъчно стара да бъде баба — стига да им остави протестантски син и наследник.
Трябва да смятам това за жестока шега на семейството ми за сметка на суетата и похотливостта на Елизабет: но ако са искрени, и ако тя доведе тази история докрай, тогава те ще имат крал французин на трона на Англия, а тяхното дете ще ме лиши от наследство. Те ще ме оставят в тъмницата, за да изгния там, и ще сложат на английския престол съперник на мен и моите близки.
Разгневена съм, разбира се, но веднага разпознавам мозъка зад тази стратегия. Това вони на дело на Уилям Сесил. Това сигурно е план на Сесил: да отдели интересите на семейството ми от моите, и да превърне Филип Испански във враг на Англия завинаги. Това е коварен начин да насади разделение в християнския свят. Само еретик като Сесил би могъл да измисли това: но единствено роднини предатели като семейството на съпруга ми могат да са толкова коварни, че да са готови да се съгласят с него.
Всичко това ме изпълва с решимост, че трябва да бъда освободена, преди злощастният брак на Елизабет да се състои, или, ако тя не ме освободи, тогава армадата на Филип Испански трябва да отплава преди годежа и да ме постави на мястото, което ми се полага по право. Освен това собственият ми годеник, Норфолк, трябва да се ожени за мен и да бъде коронясан за крал на Шотландия, преди неговата братовчедка Елизабет, нетърпелива да разчисти пътя за френските придворни, да го хвърли обратно в Тауър. Внезапно всички ние сме застрашени от това ново начало на Елизабет, от новата конспирация на този върховен интригант Сесил. Изведнъж цялото това лято, което течеше толкова мудно и спокойно, се изпълва със заплаха и чувство за неотложност.
Септември 1570, Чатсуърт: Бес
Те двамата правят кратко посещение в Уингфийлд — дори само разноските за коларите щяха да са по-големи от нейната издръжка, ако изобщо я плащаха — а след това им е наредено да се върнат в Чатсуърт за среща, която ще подпечата свободата й. Оставям ги да отидат в Уингфийлд без мен: навярно би трябвало да й прислужвам, навярно би трябвало да го следвам като неспокойно куче, уплашено да не го изоставят: но вече ми е втръснало до дън душа да се налага да гледам съпруга си с друга жена и да се тревожа за онова, което би трябвало да ми принадлежи по право.
В Чатсуърт поне мога да бъда себе си, със сестра ми и две от дъщерите ми, които са на гости вкъщи. С тях съм сред хора, които ме обичат, които се смеят на глупави познати шеги, които харесват картините в галерията ми, които се възхищават на среброто ми от абатствата. Дъщерите ми ме обичат и се надяват да станат жени като мен, не ме презират за това, че не държа вилицата си по френската мода. В Чатсуърт мога да се разхождам из градината си и да знам, че притежавам земята под подметките на обувките си и никой не може да ми я вземе. Мога да гледам през прозореца на спалнята си към своя зелен хоризонт и да се чувствам вкоренена в провинцията като обикновена маргаритка в ливада.
Спокойствието ни е краткотрайно. Кралицата ще се върне и семейството ми ще трябва да се изнесе, за да осигури подслон и удобства за двора й и за гостите от Лондон. Както винаги, нейното спокойствие и удобство трябва да бъдат на първо място, и аз трябва да отпратя собствените си дъщери. Лично Уилям Сесил идва на посещение заедно със сър Уолтър Милдмей, и посланика на шотландската кралица, епископът на Рос.
Ако имах някакъв кредит при търговците или пари в хранилището за скъпоценности, щях да се пръскам от гордост заради възможността да забавлявам най-великите мъже от двора, и особено да покажа на Сесил работата, която съм свършила по къщата. Но нямам нито едното, нито другото, а за да осигуря храната за пиршествата, изтънчените вина, музикантите и развлеченията, трябва да ипотекирам двеста акра земя и да продам няколко гористи земи. Моят управител идва в стаята, където се занимавам с делата си, и ние оглеждаме всеки парцел земя, преценяваме стойността му и дали можем да се лишим от него. Чувствам се така, сякаш ограбвам себе си. Никога преди не съм се разделяла със земя, освен за да извлека печалба. Имам чувството, че всеки ден състоянието, което скъпият ми съпруг Кавъндиш и аз натрупахме толкова старателно, с такава последователност, се прахосва заради суетата на една кралица, която не спира да харчи, а не връща нищо, и жестокостта на друга, която сега изпитва наслада да наказва съпруга ми за нелоялността му, като оставя дълговете му да се извисят като планина.