Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Другата кралица - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Другата кралица

Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:

Драматичен разказ за преданост, предателство и политика, за страстите и страданията, белязали живота на Мери Стюарт, кралицата на Шотландия — един от най-трагичните, романтични и вълнуващи женски образи в световната история, представен от авторката на „Другата Болейн“.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 172
Перейти на страницу:

Когато Уилям Сесил пристига с голяма свита, яхнал хубав кон, аз съм облечена в най-хубавите си дрехи и стоя пред къщата, за да го посрещна, без сянка от нервност върху лицето или в осанката си. Но докато го развеждам наоколо и той ми прави комплименти за всичко, което съм направила с къщата, аз му казвам искрено, че трябва да преустановя цялата работа, да отпратя занаятчиите, да освободя художниците, и че всъщност съм била принудена да продавам и да ипотекирам земи, за да платя разноските около кралицата.

— Знам това — казва той. — Бес, кълна ви се, аз съм ваш искрен застъпник в двора. Говоря с нейна светлост за вас толкова често и толкова дръзко, колкото се осмелявам. Но тя отказва да плати. Всички ние, всички нейни служители, се превръщаме в бедняци, докато й служим. Уолсингам трябва да плаща на шпионите си със собствените си пари, а тя никога не му възстановява разходите.

— Но това е цяло състояние — казвам. — Не става въпрос за няколко подкупа за предатели и заплащане на шпиони. Това е пълната цена по поддържането на един кралски двор. Само една държавна хазна, която получава данъци, може да си позволи да я издържа. Ако негова светлост беше по-беден човек, тя щеше вече да го е разорила. При настоящото положение той не може да изплати другите си дългове. Той дори не осъзнава колко тежко е положението му. Наложи се да ипотекирам ферми, за да покрия дълговете му, трябваше да продавам земи и да отделям пасища, за да отглеждам там реколта, скоро той ще трябва да продаде собствената си земя, може би дори някое от фамилните си имения. Ще изгубим и родовото му имение заради това.

Сесил кимва:

— На нейна светлост й е много неприятно, че трябва да плаща такава цена за подслона на шотландската кралица — казва той. — Особено когато разшифроваме някое писмо и открием, че тя е получила огромна кесия с испанско злато, или че нейното семейство й е изплатило вдовишката издръжка, а тя я е изплатила на собствените си тайни хора. Кралица Мери е онази, която би трябвало да ви плати за подслона си. Тя живее безгрижно и свободно на наши разноски, докато нашите врагове й изпращат пари.

— Знаете, че тя никога няма да ми плати — възразявам горчиво. — Тя твърди пред милорд, че е затънала в нищета: а пред мен се кълне, че никога няма да плаща за собствения си затвор.

— Ще говоря отново с кралицата.

— Ще бъде ли от помощ, ако й изпращам месечна разписка за похарчените суми? Мога да изготвям разноските за всеки месец.

— Не, това ще й бъде дори по-неприятно от едно по-голямо искане. Бес, не е възможно тя да ви възстанови напълно разходите. Трябва да приемем това. Тя е ваша длъжница и не можете да я принудите да плати.

— В такъв случай ще се наложи да продадем още земя — казвам мрачно. — Дай Боже да успеете да ни отървете от грижите за шотландската кралица, преди да бъдем принудени да продадем Чатсуърт.

— За Бога, Бес, толкова ли е лошо?

— Кълна ви се: ще се наложи да продадем някоя от големите си къщи — казвам. Чувствам се така, сякаш му казвам, че ще умре дете. — Ще загубя един от имотите си. Тя ще ни остави без избор. Златото изчезва безследно там, където се появи шотландската кралица, а не постъпват никакви приходи. Трябва да събера пари отнякъде, а скоро единственото, което ще ни е останало за продан, ще бъде моята къща. Помислете си за мен, мастър Сесил, помислете откъде съм дошла. Помислете за мен като за момиче, родено единствено сред дългове, и издигнало се толкова високо до положението, на което се радвам сега: а сега си помислете и как ще трябва да продам къщата, която купих, преустроих и направих своя.

Септември 1570, Чатсуърт: Мери

Б.,

Няма да се проваля сега. Това е моят шанс. Няма да те проваля. Ще ме видиш отново на трона ми, а аз ще те видя начело на моите армии.

М.

Това е големият ми шанс да съблазня Сесил и аз се подготвям така внимателно, както военачалник по време на поход. Не го посрещам, когато пристига, оставям Бес да наглежда вечерята и така изчаквам, докато той си отдъхне от пътуването, нахрани се добре, пийне малко, а след това планирам влизането си в трапезарията на Чатсуърт.

Входът гледа на запад, така че когато влизам през големите врати, които са били широко разтворени пред мен, слънцето влиза заедно с мен, и той е заслепен от светлината. Нося типичното за мен черно и бяло, и белият воал, който приляга така добре на лицето ми, пада равно на челото ми, а само няколко тънки кичурчета коса се къдрят около лицето ми. Роклята ми е с тясна кройка, толкова тясна, че едва дишам — тези месеци в тъмницата са ме направили по-пълна, отколкото ми харесва — но поне имам подчертаните заоблености на тялото на млада жена в детеродна възраст, не съм кльощава стара мома като кралицата, на която служи той.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)