Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Звучи кофти.
- Кофти и отврат изкисках се аз.
Итън се засмя и настроението ми се пооправи.
- Добре, ще се видим след трийсетина минути. - Той затвори.
Вдигнах поглед и видях, че Джак ме наблюдава. Уф, мамка
му. Усърдно го пренебрегнах и продължих да пълня пощенските пликове.
След половин час телефонът ми отново завибрира. Звънеше Клер.
- Той пак е тук, на рецепцията. Русият бог.
След всички вчерашни тревоги и отвратителното настроение, което се дължеше на шефа ми, искрено се зарадвах да видя Итън, но той скоро се сбогува.
- Ще се видим ли довечера?
- Сигурно ще остана при Крисчън. - Изчервих се.
- Хлътнала си до ушите - добродушно отбеляза Итън.
Свих рамене. Съвсем меко казано. И в този момент осъзнах, че съм хлътнала още по-дълбоко. Че съм хлътнала завинаги. И удивително - Крисчън явно изпитваше същите чувства. Итън ме прегърна.
- Чао, Ана.
Върнах се на бюрото си, като се борех с новото си откритие. О, какво не бих дала да остана сама поне един ден просто за да премисля всичко това!
- Къде беше? - изведнъж изскочи пред мен Джак.
- Имах малко работа на рецепцията. - Вече наистина ми късаше нервите.
- Искам си обяда. Както обикновено - остро нареди той и за-марширува към кабинета си.
„Защо не си останах вкъщи при Крисчън?“ Богинята в мен скръсти ръце и сви устни - и тя искаше да знае отговора на този въпрос. Взех си чантата и блакберито и тръгнах към вратата. Пътьом си проверих съобщенията.
Подател: Крисчън Грей Относно: Липсваш ми Дата: 15 юни 2011, 09:06 До: Анастейжа Стийл
Леглото ми е прекалено голямо без теб.
Май в крайна сметка ще трябва да поработя.
Даже президентите на фирми с мегаломански наклонности трябва да вършат нещо. х
Крисчън Грей Лентяйстващ Главен изпълнителен
директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Подател: Крисчън Грей Относно: Благоразумието...
Дата: 15 юни 2011, 09:50 До: Анастейжа Стийл
... е най-доброто на храбростта4.
Моля те, бъди благоразумна... служебните ти имейли се следят.
КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ГО КАЗВАМ?
Да. Крещящи главни букви, както се изразяваш ти. ИЗПОЛЗВАЙ БЛАКБЕРИТО СИ.
Д-р Флин може да ни приеме утре вечер, х
Крисчън Грей Все още бесен Главен изпълнителен
директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
И дори един още по-късен... О, не!
Подател: Крисчън Грей Относно: Не е честно Дата: 15 юни 2011, 12:25 До: Анастейжа Стийл
Не ми се обаждаш.
Моля те, кажи ми, че си добре.
Знаеш колко се тревожа.
Ще пратя Тейлър да провери! х
Крисчън Грей Свръхразтревожен Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Извъртях очи към тавана и му се обадих. Не исках да се тревожи.
- Телефонът на Крисчън Грей. Тук Андреа Паркър.
О, бях невероятно объркана и фактът, че не ми отговори Крисчън, ме накара да спра на улицата. Младежът, който вървеше зад мен, сърдито измърмори, правейки рязък завой, за да не се блъсне в гърба ми. Застанах под зеления навес на закусвалнята.
- Ало? С какво мога да ви бъда полезна? - запълни неловкото мълчание Андреа.
- Извинете... Ъъъ... Бих искала да говоря с Крисчън...
- Господин Грей в момента има среща. Да му предам ли нещо?
- услужливо попита тя.
- Бихте ли му предали, че се е обаждала Ана?
- Ана? Анастейжа Стийл ли?
Въпросът й ме смути.
- Ъъъ... Да.
- Изчакайте един момент, госпожице Стийл.
Когато асистентката остави слушалката, внимателно се заслушах, но не успях да разбера какво става. След няколко секунди чух гласа на Крисчън.
- Добре ли си?
- Да, добре съм.
Той облекчено изпусна затаения си дъх.
- Защо да не съм добре, Крисчън? - прошепнах успокоително.
- Обикновено веднага отговаряш на имейлите ми. Тревожех се след онова, което ти разказах снощи - тихо отвърна той и после отговори на някой в службата си.
- Не, Андреа. Кажи им да почакат - строго нареди Крисчън. О, този тон ми беше познат.
Не чух отговора на асистентката.
- Не, казах да почакат - изсумтя той.
- Явно си зает, Крисчън. Обадих се само да ти кажа, че съм добре, просто днес съм много заета. Джак е размахал бича. Ъъъ... тъй де... - Изчервих се и млъкнах.
Крисчън не отговори веднага.
- Размахал бича, а? Е, едно време щях да кажа, че е късметлия
- накрая иронично отвърна той. - Не му се давай лесно, бебчо.
- Крисчън! - смъмрих го и усетих, че се е ухилил.
*
- Просто го наблюдавай, нищо повече. Виж, радвам се, че си добре. В колко часа да те взема?
4
Парафраза на Фалстаф в „Хенри IV“, I, 5: 4.