Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Изпъшках и прокарах нокти по гърба му. И Крисчън задавено изохка.
- О, мамка му, Ана! - изпъшка, наполовина вик, наполовина стон, от който ми се сви сърцето, но реагира и нещо дълбоко в мен, напрегнаха се всички мускули под кръста ми. О, какво можех да правя с него! Задъхвах се в ритъм с неговото неравномерно дишане.
Дланта му се спусна надолу по корема ми, към вулвата ми, и пръстите му ме докоснаха, после проникнаха в мен и когато ги завъртя по онзи начин, простенах и повдигнах таза си към него.
- Ана - прошепна Крисчън. Изведнъж ме пусна и се надигна, смъкна боксерките си и се протегна към нощното шкафче, за да вземе една станиолова опаковка. После ми я подаде. - Искаш ли да го направиш ти? Още можеш да откажеш. Винаги можеш да откажеш.
- Не ми давай шанс да се замисля, Крисчън. А и те желая. -Докато коленичеше между краката ми, разкъсах пакетчето със зъби и с треперещи пръсти му нахлузих презерватива.
- По-спокойно - каза Крисчън. - Така ще ме лишиш от мъжественост, Ана.
Удивих се какво може да направи моето докосване с този мъж. Той се надвеси над мен и за момента съмненията ми бяха прибрани и заключени в тъмните страшни дълбини на ума ми. Бях опиянена от този мъж, моя мъж, моя Петдесет нюанса. Той ненадейно се претърколи и напълно ме изненада. Сега аз бях отгоре. Леле-мале!
- Ти ме обладай! - промълви Крисчън. Очите му сияеха от животинско напрежение.
Божичко! Бавно, о, съвсем бавно се отпуснах върху него. Той отметна глава, затвори очи и простена. Хванах го за ръцете и започнах да се движа, наслаждавах се на пълното му обладаване, на реакцията му, наблюдавах го как се разтапя под мен. Чувствах се като богиня. Наведох се и го целунах по брадичката, прокарах зъби по наболата четина на долната му челюст. Имаше великолепен вкус. Напрегнах хълбоците си и успокоих ритъма, като продължих с бавни леки тласъци.
- Ана, докосвай ме... моля те.
„О!“ Наведох се напред и опрях длани върху гърдите му. От устата му се отрони вик почти като ридание и Крисчън се тласна дълбоко в мен.
- Ох - изскимтях и леко плъзнах ноктите си през космите на гърдите му. Той изстена и внезапно се претърколи, така че отново се озовах под него.
- Стига - изпъшка Крисчън. - Недей повече, моля те.
Вдигнах ръце и обхванах лицето му с длани, усетих влагата по
бузите му и го притеглих надолу към устните си, за да го целуна. После го прегърнах през гърба.
Той простена дълбоко в гърлото си и продължи да се движи в мен, да ме тласка нагоре и нагоре, ала така и не можех да свърша. Бях прекалено обременена от въпроси. Бях прекалено погълната от него.
- Хайде, Ана - насърчи ме Крисчън.
-Не.
- Да - изръмжа той, леко се премести и започна да върти хълбоците си.
„Божичко... оох!“
- Хайде, бебчо, имам нужда от това. Направи го за мен.
И аз изригнах, понеже тялото ми беше роб на неговото, обвих се около него като лиана, и той извика името ми и свърши заедно с мен, после се отпусна и с цялата си тежест ме прикова върху матрака.
Прегръщах го в обятията си, той - с глава върху гърдите ми, приятно възбудени от любенето. Прокарвах пръсти през косата му и слушах как дишането му постепенно се успокоява.
- Никога не ме напускай - прошепна Крисчън и аз извъртях очи, макар отлично да знаех, че не ме вижда.
- Знам, че ми извъртя очи - измърмори той. Долових весели нотки в гласа му.
- Добре ме познаваш - отвърнах.
- Ще ми се да те опозная още по-добре.
- Първо аз теб, Грей. Какъв кошмар сънува?
- Обичайния.
- Разкажи ми.
Той преглътна и се напрегна, после тежко въздъхна.
- Значи аз съм някъде около тригодишен и сводникът на проституиращата наркоманка пак е адски бесен. Пуши ли пуши, пали цигара от цигара и не може да намери пепелник. - Крисчън млъкна и аз се вцепених. Сърцето ми се сви, обхванато от вледеняващ страх.
- Боли - каза той. - Именно болката си спомням. От това са кошмарите. От това и защото тя не направи нищо, за да му попречи.
О, не. Не можех да го понеса. Прегърнах го още по-силно, притиснах го към себе си с крака и ръце и се опитах да не позволя на отчаянието да ме задави. Как можеше човек да се отнася така с дете? Крисчън повдигна глава и впи в мен напрегнатите си сиви очи.