Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Бях уморена и все още замаяна от всички вчерашни открития, докато той изглеждаше свеж като краставичка и адски секси. О, този невероятен господин Петдесет нюанса!
- Какво да направя, за да те изкуша да останеш? - тихо попита той и сърцето ми спря за миг, после бясно се разтуптя.
- Не можеш - изсумтях, отскубнах се от ръцете му и седнах на леглото. - Пусни ме.
Крисчън се нацупи и аз се предадох. Усмихнах се и прокарах пръсти по изваяните му устни - моят Петдесет нюанса. Обичах го до полуда с цялата му грандиозна ненормалност. Още дори не бях започнала да осмислям вчерашните събития и своето отношение към тях.
Наведох се да го целуна. Добре че си бях измила зъбите. Той ме целуна силно и дълго, после бързо ме изправи. Бях зашеметена, задъхана и мъничко разтреперана.
- Тейлър ще те закара. Така ще е по-бързо, отколкото ако търсиш къде да паркираш. Чака те долу пред входа - мило каза Крисчън и ми се стори облекчен. Дали се безпокоеше за реакцията ми? Предишната вечер... ъъъ, всъщност тази сутрин... определено беше доказала, че нямам намерение да избягам.
- Благодаря - измърморих, малко разочарована, че съм станала от леглото, объркана от неговата колебливост и смътно ядосана, че пак няма да карам новия си сааб. Но Крисчън имаше право, разбира се - с Тейлър щеше да е по-бързо.
- Приятно мързелуване тази сутрин, господин Грей. Ще ми се да можех да остана, обаче собственикът на компанията, в която работя, няма да одобри персоналът му да кръшка само заради един горещ секс. - Взех си дамската чанта.
- Лично аз, госпожице Стийл, не се съмнявам, че той ще го одобри. Всъщност даже може да настои.
- Защо се излежавате? Това не е във ваш стил.
Крисчън пъхна длани под главата си и ми се ухили.
- Защото мога, госпожице Стийл.
Поклатих глава.
- Чао, бебчо. - Пратих му въздушна усмивка и излязох.
Тейлър ме чакаше и явно разбираше, че закъснявам, защото караше като луд и успя да стигне в девет и петнайсет. Отдъхнах си, когато спря до тротоара - отдъхнах си, че съм жива, - направо ми се беше изправила косата. Отдъхнах си и защото не бях ужасно закъсняла - само четвърт час.
- Благодаря, Тейлър - измърморих пребледняла. Крисчън ми беше казал, че Тейлър е карал танкове, тъй че спокойно можеше да участва и в ралита.
- Довиждане, Ана. - Той ми кимна и аз се втурнах към службата. Чак когато стигнах на рецепцията, осъзнах, че Тейлър явно е преодолял официалностите с обръщението „госпожице Стийл“. Това ме накара да се усмихна.
Докато тичешком минавах през рецепцията и продължавах към бюрото си, Клер ми се ухили.
- Ана! - повика ме Джак. - Ела тук.
„Уф, мамка му“.
- Ти кое време му викаш на това? - изсумтя той.
- Съжалявам. Успах се. — Изчервих се.
- Да не се случва повече. Направи ми кафе и после искам да набереш едно писмо. Действай - изкрещя Джак. Потреперих.
„Защо е толкова ядосан? Какъв му е проблемът? Какво съм сгафила?“ Припряно отидох в кухнята да му направя кафе. Може би наистина трябваше да изкръшкам. Можехме... е, да направим нещо възбуждащо с Крисчън, да закусваме заедно или просто да си поговорим - това щеше да е нещо ново.
Когато се върнах в кабинета му, за да му оставя кафето, Джак почти не ми обърна внимание, само побутна към мен няколко листа, покрити с почти нечетивни драсканици.
- Набери го, дай ми да го подпиша, размножи го и го разпрати на всичките ни автори.
- Добре, Джак.
Когато излизах, той даже не ме погледна. Божичко, адски беше сърдит.
С известно облекчение най-после си седнах на бюрото. Отпих глътка чай и зачаках компютърът ми да се включи. Проверих си имейла.
Подател: Крисчън Грей Относно: Липсваш ми Дата: 15 юни 2011, 09:05 До: Анастейжа Стийл
Моля те, използвай блакберито си.
х
■ Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Подател: Анастейжа Стийл Относно: На някои всичко им е наред Дата: 15 юни 2011, 09:27 До: Крисчън Грей
Шефът ми е ядосан.
Ти си виновен, че закъснях заради твоите... щуротии.
Засрами се от себе си!
Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
Подател: Крисчън Грей Относно: Какви щуротии?
Дата: 15 юни 2011, 09:32 До: Анастейжа Стийл
Няма нужда да работиш, Анастейжа.
Нямаш си и представа колко съм ужасен от своите щуротии!
Но ми харесва да закъсняваш заради мен ;) Моля те, използвай блакберито си.
А, и моля те, омъжи се за мен.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"