Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Реших да прегледам кореспонденцията ти, за да потърся някакви податки. И знаеш ли какво открих, Ана? Каква нередност установих? Единствените лични имейли в твоя акаунт бяха до нафуканото ти гадже. - Замълча за миг, за да прецени реакцията ми. - И тогава се замислих... къде са имейлите от него? Няма ги. Нищо. Нищичко. Та какво става, Ана? Как така неговите имейли до теб ги няма в нашата система? Да не си някаква шпионка на компанията на Грей? Такава ли е работата?
Мама му стара, имейлите. „О, не!“
- Какви ги говориш, Джак? - Опитах да се престоря на озадачена и го направих доста убедително. Разговорът не вървеше както бях очаквала и му нямах ни най-малко доверие. От него се излъчваше някакъв феромон, който ме държеше нащрек. Този човек беше ядосан, нестабилен и напълно непредсказуем. Опитах се да се разбера с него.
- Нали току-що каза, че е трябвало да убеждаваш Елизабет да ме назначи. Тогава как може да съм шпионка? Помисли, Джак.
- Обаче Грей е прецакал нюйоркската командировка, нали?
„Уф, мамка му!“
- Как е успял, Ана? Как го е направило това твое богато гадже?
И малкото останала в лицето ми кръв се оттече и ми се стори, че ще припадна.
- Не знам за какво говориш, Джак. Таксито ти трябва да пристигне всеки момент. Да ти донеса ли нещата? - „О, моля те, престани“.
Но Джак продължи, наслаждавайки се на неудобството ми.
- И той си мисли, че ще те свалям, а? - Захили се и очите му запламтяха. - Е, искам да си помислиш по един въпрос, докато съм в Ню Йорк. Аз ти дадох тази работа и очаквам да проявиш известна благодарност към мен. Всъщност имам право на това. Трябваше да се боря, за да те назнача. Елизабет искаше по-ква-лифициран човек, но аз - аз видях нещо в теб. Та затова ти предлагам да сключим сделка. Трябва да направиш така, че да съм доволен. Разбираш ли какво ти говоря, Ана?
„Еба си!“
- Приеми го като допълнение към трудовата ти характеристика, ако щеш. И ако правиш така, че да съм доволен, повече няма да ровя в това как гаджето ти дърпа конците, използва връзките си или си връща услуга, която е направил на някой мазник от онези, с които е учил в тежкарския си университет.
Зяпнах го. „Той ме изнудва! За секс!“ А какво можех да отговоря? Новината за това, че Крисчън е купил издателството, трябваше да остане в тайна още три седмици. Направо не вярвах на ушите си. Секс - с мен?!
Джак се приближи и застана точно пред мен, вторачен в очите ми. Острият му одеколон задръсти ноздрите ми и ми се пригади от него. Ако не грешах, дъхът му миришеше на алкохол. „Мамка му, той е пил... кога?“
- Ти си задръстена кокотка, знаеш ли, Ана? - процеди той през стиснати зъби.
„Какво?! Кокотка... Аз?“
- Нямам представа за какво говориш, Джак - промълвих. Усещах прилива на адреналин в тялото си. Той пристъпи още по-близо. Чаках момента да направя своя ход. Рей щеше да се гордее. Рей ме беше научил какво да правя. Рей владееше техниките за самоотбрана. Ако Джак ме докоснеше - дори само ако се приближеше прекалено, - щях да го поваля. Дишах плитко. „Не припадай, само не припадай!“
- Я се виж. - Той ме огледа похотливо. - Страшно си възбудена, виждам. Всъщност ти ме окуражаваше. Дълбоко в себе си го искаш. Сигурен съм.
Мама му стара! Този човек беше тотален маниак. Страхът ми достигна максимално равнище и заплашваше да ме парализира.
- Не, Джак. Никога не съм те окуражавала.
- Окуражаваше ме, кокотка такава! Аз да не съм сляп! - Той протегна ръка и леко ме погали надолу към брадичката с опакото на дланта си. Показалецът му се плъзна по гърлото ми и сърцето ми се качи там. Овладях желанието си да повърна. Джак посегна към разкопчаното най-горно копче на черната ми риза и притисна длан към гърдите ми.
- Ти ме желаеш. Признай го, Ана.
Без да откъсвам очи от неговите, се съсредоточих върху онова, което трябваше да направя - а не върху растящите ми отвращение и ужас - и леко поставих дланта си върху неговата. Джак се усмихна триумфално. Сграбчих кутрето му, извих го назад и рязко го натиснах надолу.
Той изквича от болка и изненада и когато изгуби равновесие, аз бързо и силно вдигнах коляното си към слабините му и осъществих идеален контакт с целта си. После сръчно отскочих наляво. Коленете му се подвиха и той със стон се строполи на кухненския под, като се държеше за чатала.
- Да не си ме пипнал повече! - изръмжах му. - Програмата ти и брошурите са опаковани на бюрото ми. Аз си отивам вкъщи. Приятно пътуване. И в бъдеще сам си прави кафе, по дяволите!