Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Ти не си като нея. Даже не си го и помисляй. Моля те.
Запримигвах. Тези думи бяха невероятно успокояващи. Той
отново отпусна глава върху гърдите ми и си помислих, че е свършил, но Крисчън ме изненада, като продължи.
- Понякога в сънищата ми тя просто лежи на пода. И аз си мисля, че спи. Но тя не помръдва. Изобщо не помръдва. И аз съм гладен. Много гладен.
„Уф, мамка му“.
- Разнася се трясък и той се връща, и ме удря адски силно, псува проституиращата наркоманка. Първата му реакция винаги беше да използва юмруци или колана си.
- Затова ли не обичаш да те докосват?
Крисчън затвори очи и ме прегърна още по-силно.
- Сложно е - измърмори, завря нос между гърдите ми и вдиша дълбоко в опит да отвлече вниманието ми.
г
- Разкажи ми все пак.
Крисчън въздъхна.
- Тя не ме е обичала. Аз не съм се обичал. Единственото докосване, което съм познавал, е било... жестоко. Оттам идва всичко. Флин го обяснява по-добре от мен.
- Може би да се срещна с Флин?
Крисчън повдигна глава и ме погледна.
- Май нещо си се отъркала в господин Петдесет нюанса, а?
- Че и отгоре. Харесва ми как се отърквам в него в момента. -Предизвикателно се загърчих под него и той се усмихна.
Да, госпожице Стийл. И на мен ми харесва. - Наведе се и ме целуна. После впери очи в мен.
- Ти си най-важното нещо за мен, Ана. Бях съвсем сериозен, когато ти предложих да се оженим. Тогава ще се опознаем още по-добре. Мога да се грижа за теб. Ти можеш да се грижиш за мен. Може да имаме деца, ако искаш. Ще поставя света си в краката ти, Анастейжа. Желая те, телом и духом, завинаги. Моля те, помисли за това.
- Ще помисля, Крисчън. Ще помисля - уверих го, зашеметена отново. „Деца ли? Божичко!“ - Наистина искам да поговоря с доктор Флин обаче, ако нямаш нищо против.
- Каквото пожелаеш, бебчо. Всичко. Кога искаш да се видиш с него?
- Колкото по-скоро, толкова по-добре.
- Добре, утре сутрин ще го уредя. - Той погледна будилника.
- Късно е. Трябва да спим. - Протегна се да угаси нощната лампа и ме притегли към себе си.
И аз погледнах часовника. Мамка му, четири без петнайсет.
Той прехвърли ръка през мен, притиснал гърди към гърба ми, и зарови нос във врата ми.
- Обичам те, Ана Стийл, и искам винаги да си до мен - прошепна и ме целуна. - А сега заспивай.
Затворих очи.
Неохотно вдигнах тежките си клепачи и стаята се изпълни с ярка светлина. Изпъшках. Чувствах се замаяна, оловните ми крайници сякаш не бяха мои. Крисчън се беше увил около мен като бръшлян. Както обикновено, умирах от жега. Не можеше да
е по-късно от пет сутринта, будилникът още не се беше включил. Протегнах се, за да се измъкна от топлината на Крисчън, завъртях се в ръцете му и той промърмори нещо непонятно насън. Погледнах часовника. Девет без петнайсет.
Мамка му, щях да закъснея. „Мамка му!“ Скочих от леглото и се втурнах в банята. Взех душ за по-малко от четири минути.
Крисчън се надигна и с неприкрито удоволствие ме наблюдаваше, докато се сушах и събирах дрехите си. Сигурно очакваше да реагирам на вчерашните разкрития. В момента просто нямах време.
Погледнах дрехите си - черен панталон, черна риза, малко ала госпожа Робинсън, обаче нямах нито миг, за да мисля за други. Припряно си сложих черни бикини и сутиен, като усещах, че той следи всяко мое движение. Беше доста... изнервящо. Бикините и сутиенът щяха да свършат работа.
- Добре изглеждаш - измърка Крисчън от леглото. - Можеш да си вземеш болничен, нали знаеш. - И ми отправи съкрушителната си иронична сто и петдесет процента подмокряща бикините усмивка. О, адски беше съблазнителен. Богинята в мен предизвикателно ми се нацупи.
- Не, Крисчън, не мога. Аз не съм президентка на фирма с мегаломански наклонности и красива усмивка, която може да ходи на работа и после да свършва когато й е кеф.
- Обичам да свършвам когато ми е кеф - захили се вече направо до уши той.
- Крисчън! - смъмрих го и го замерих с пешкира. Той избухна в смях.
- Красива усмивка, а?
- Да. Знаеш какво въздействие ми оказваш. - Сложих си часовника.
- Така ли? - Крисчън изпърха с клепки.
- Не ми се правете на невинен, господин Грей, изобщо не ви отива - измърморих разсеяно, докато завързвах косата си на опашка и си обувах черните обувки на високи токове. Ето, така ставаше.
Когато се наведох да го целуна за довиждане, той ме сграбчи и ме притегли на леглото, надвеси се над мен и се усмихна до уши. „О, божичко!“ Беше невероятно красив - дяволито грейнали очи, рошава коса, все едно току-що пак се е чукал, онази ослепителна усмивка. Явно бе в игриво настроение.