Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
този път паметта да не му изневери.
Тръгнаха към „Ситроена”, но чуха гласове в прохода пред себе си и спряха. Остин сви в друг
тунел и двамата направиха кръгче, за да се върнат отново на пътя към колата. Обиколката им
отне ценно време и даде възможност на Фошар да организира преследването. Затова Остин
не се изненада, когато чу зад гърба си зловещия глас на Емил, който викаше на хората си да
побързат.
Остин и Дзвала се движеха бързо, но предпазливо. Ускориха крачка, следвайки трудния си
маршрут от завои наляво и надясно. Остин вървеше инстинктивно, доверявайки се на
вътрешния си компас.
Въпреки безпогрешния му усет за ориентация, многобройните обиколни маршрути си казаха
думата. Остин напълно изгуби представа къде се намират. Гласът на Емил приближаваше. На
ръба на отчаянието Остин и Дзавала стигнаха до кръстопът. Сините очи на Кърт се взряха в
тъмнината.
- Изглежда ми познато - каза Дзавала.
- Близо сме до контролната кабина.
Тръгнаха по десния тунел, който трябваше да ги изведе обратно при Фифи, но след няколко
крачки отново спряха. Към тях приближаваха груби мъжки гласове. Втурнаха се назад към
разклонението и тръгнаха по тунела направо, но той свърши с поредната заключена врата.
Върнаха се пак на разклона. Чуха се стъпки и отляво.
- Обградени сме! - каза Дзавала.
В мозъка на Остин се оформяше отчаян план. Той се обърна към левия тунел.
Дзавала го спря.
- Чакай, там също има хора на Фошар.
- Довери ми се! Само трябва да сме бързи. Нямаме и секунда за губене.
Дзавала сви рамене и хукна след него в мъждиво осветения тунел. Само когато нагазиха в
локвите, тихо изруга под нос на испански. Беше работил на много мисии с Остин и имаше
непоколебима вяра в преценката му. И все пак в моменти, като този, крайно ирационалното
поведение на Кърт подлагаше на изпитание доверието му.
Представи си как се сблъскват с главорезите на Фошар в смъртоносна версия на ням филм. За
негово учудване обаче стигнаха безпрепятствено до контролната кабина и бързо се качиха по
стълбата. В този момент в тунела се появиха копоите на Фошар и нададоха дрезгави
победоносни викове. После откриха масиран огън срещу кабината.
Куршумите звънтяха и отскачаха от металната пътечка, а тътенът в тунела беше достоен за
деня на Страшния съд. Остин се хвърли в кабината, дръпна Дзавала след себе си и тръшна
вратата. Дочули пуко-тевицата, останалите хора на Фошар също дотичаха и се включиха в
стрелбата. Надупчиха кабината със стотици куршуми. Прозорците се разпиляха, а
неотслабващият огън заплашваше да пробие стоманените стени.
Остин пропълзя през парчетата стъкло до контролното табло, изправи се на колене и, без да
вдига глава, затрака по клавиатурата. На екрана се появи схемата на тунелите. Звънтенето на
куршумите по кабината беше оглушително и той с мъка се концентрираше.
Въведе няколко команди и с радост видя, че цветовете на схемата се променят.
Дзавала понечи да се надигне с идеята да пусне и той няколко куршума, но Остин го дръпна
надолу.
- Ще ти гръмнат главата! - изкрещя той, надвик-вайки пукотевицата.
- По-добре, отколкото да ми гръмнат задника!
- Чакай!
- Какво да чакам?
- Гравитацията!
Отговорът на Дзавала беше заглушен от последвалия залп. После огънят внезапно спря и се чу
подигравателният глас на Емил:
- Остин! Как е гледката отгоре?
Кърт допря пръст до устните си.
- Не ми казвай, че си се притеснил - продължи Емил. - Искам да чуеш какво е намислила
майка ми за твоята приятелка: лифтинг, така да се каже, пълна промяна. Няма да я познаеш,
като я видиш.
На Остин му прикипя. Той направи знак на Дзавала да му подаде пистолета и се приближи до
стената на кабината. Пренебрегвайки собствения си съвет, той сложи пръст на спусъка, изскочи
от кабината като кукла на пружина, стреля веднъж и веднага се скри отново. Беше се прицелил
по посока на гласа на Емил, но пропусна. Фошар и хората му се спуснаха да търсят прикритие.
Като видяха, че няма да има повече изстрели, отново засипаха кабината с олово.
- Добре им го каза - рече Дзавала.
- Емил започна да ме вбесява.
- Уцели ли го?
- Емил ли? Не, за съжаление. Пропуснах и Себастиан, но заковах онзи тип до него.
- Жалко - отвърна Дзавала, повишавайки глас с няколко децибела. - Но стратегията си е
гениална. Може би ще им свършат мунициите.
Куршумите вече започваха да пробиват пода на кабината. Остин знаеше, че трябва да спре