Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Няма да се получи, Франси - заяви той от прага, докато я гледаше как вади особено привлекателен дантелен сутиен от едно чекмедже.
- Глупости. Естествено, че ще се получи.
Тя натика сутиена обратно в чекмеджето, сякаш я беше обидил. Не че Дали имаше нещо против, защото това означаваше, че тя стои пред него само по изрязани бикини от лилава дантела. Който и да бе казал, че една жена над петдесетте не може да бъде сексапилна, очевидно не беше виждал Франческа Серитела Дей Бодин гола. За разлика от него. И то безброй пъти. Включително и само преди половин час, когато лежаха със сплетени тела в неоправеното им легло.
Тя извади друг сутиен, който изглеждаше досущ като предишния.
- Трябваше да направя нещо, Дали. Той чезне.
- Не чезне. Премисля нещата. Още като дете обичаше да помисли, без да бърза.
- Глупости. - Поредният сутиен беше отхвърлен с неодобрение. - Разполагаше с повече от месец. Това е достатъчно дълго.
Първия път, когато Дали видя Франси, тя вървеше покрай една тексаска магистрала, облечена като южняшка красавица, побесняла от гняв и твърдо решена да накара него и Скийт да я вземат в колата си. Това се бе оказал най-благословеният ден в живота му. Все пак не му харесваше да я оставя да стигне прекадено далеч пред него, затова се престори, че разглежда една драскотина върху касата на вратата.
- Какво каза лейди Ема за твоя план?
Неочакваният й интерес към един яркочервен сутиен, който изобщо не подхождаше на бикините й, красноречиво говореше, че не бе споделила плана си с лейди Ема. Франческа си сложи сутиена.
- Казах ли ти, че Ема се опитва да убеди Кени да наемат каравана и няколко месеца да пообикалят страната заедно с децата? Сами ще ги обучават, докато са на път.
- Не, не мисля, че си ми казала - отвърна Дали. - Както не мисля и че си казала на лейди Ема за плана си да регистрираш
имейл адрес на името на Мег и да предложиш най-много пари в тъпия конкурс. Наясно си била, че тя ще се опита да те разубеди.
Франческа свали от една закачалка рокля с цвета на очите си.
- Понякога Ема е прекадено предпазлива.
- Глупости. Лейди Ема е единственият здравомислещ човек в този град. И като казвам целия град, включвам и теб, мен и сина ни.
- Не съм съгласна. Аз притежавам забележителна доза здрав разум.
- Когато става дума за бизнес.
Тя се обърна с гръб към него, за да може Дали да вдигне ципа на роклята й.
- Е, добре тогава... Ти притежаваш забележителна доза здрав разум.
Дали отметна косата й и я целуна по тила.
- Не и когато става дума за жена ми. Здравият ми разум се изпари в деня, в който те качих на онази магистрала.
Тя се обърна и го погледна, устните й се отвориха, очите й овлажняха. Дали би могъл да се удави в тези очи. И по дяволите, тя го знаеше.
- Стига си се опитвала да ме разсееш.
- Моля те, Дали... Имам нужда от подкрепата ти. Знаеш какво изпитвам към Мег.
- Не, всъщност не знам. - Той вдигна ципа на роклята й. - Преди три месеца я мразеше. В случай че си забравила, ти се опита да я изгониш от града, а когато това не стана, направи всичко по силите си да я унижиш, като я накара да прислужва на всичките ти приятелки.
- Не се гордея с това. - Франческа сбърчи нос, а после придоби замислено изражение. - Тя беше великолепна, Дали. Трябваше дая видиш. Изобщо не се огъна. Мег е... наистина блестяща.
- Е, същото мислеше и за Луси, а виж какво стана.
- Луси е чудесна. Но не и за Тед. Двамата твърде много си приличат. Учудвам се, че не го видяхме така ясно, както Мег. От самото начало Мег пасна тук така, както Луси никога не успя.
- Защото Луси е прекадено трезвомислеща. А и двамата знаем, че да „паснеш тук" едва ли може да се нарече комплимент, когато става дума за Уайнет.
- Ала когато става дума за сина ни, то е от първостепенно значение.
Може би имаше право. Може би Тед беше влюбен в Мег. Дали също мислеше така, но промени мнението си, когато Тед я остави да си отиде така лесно, както и Луси. Франси изглеждаше напълно сигурна, ала тя толкова силно мечтаеше за внуци, че не беше обективна.
- От самото начало трябваше просто да дадеш парите на комитета - каза той.
- Нали го обсъдихме.
- Така е.
Опитът ги беше научил, че няколко семейства, независимо колко са заможни, не могат да издържат цял град. Бяха се научили да избират каузите си и тази година разширяването на безплатната клиника беше надделяло над ремонта на библиотеката.
- Това са просто пари - заяви жената, която някога бе живяла от буркан с фъстъчено масло и бе спала на дивана на една радиостанция насред нищото. - Не се нуждая от нов зимен гардероб. Това, от което се нуждая, е синът ни да се върне.