Английският шпионин [bg]

— Не го исках — отговори Катерина след малко. — Но… да, предполагам, че щях да го направя.

— Защо?

— По-добре аз, отколкото някой друг. Освен това — добави тя, — ти предаде своята страна. Ти избяга.

— Тя не беше моята страна. Мястото ми не беше там.

— А тук, Наталия? Тук ли ти е мястото?

— Аз се казвам Маделин. — Младата жена помълча известно време. — Какво ще стане, ако се върна в Русия?

— Предполагам, че ще прекарат няколко месеца да изцедят от мозъка ти всичката възможна информация.

— А после?

— Высшая мера.

— Най-тежкото наказание?

— Мислех, че не говориш руски.

— Един приятел ми каза този израз.

— Къде е приятелят ти сега?

— Той ще ме намери.

— И тогава Куин ще го убие. — Катерина отново щракна запалката си. — Гладна ли си?

— Умирам от глад.

— Мисля, че ни оставиха няколко пая с месо.

— Обожавам пай с месо.

— Боже, звучиш като англичанка. — Катерина разопакова един от пайовете и внимателно го сложи в ръцете на Маделин.

— Ще бъде по-лесно, ако срежеш тиксото.

Катерина пушеше замислено в тъмнината.

— Колко си спомняш? — попита тя.

— За лагера ли?

— Да.

— Нищо — отвърна Маделин. — И всичко.

— Аз нямам свои снимки като малка.

— Нито пък аз.

— Спомняш ли си как изглеждах?

— Беше красива — отвърна Маделин. — Тогава исках да приличам на теб.

— Това е смешно — каза Катерина, — защото аз пък исках да бъда като теб.

— Аз бях едно досадно малко дете.