![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— След колко време ще се появят приятелите ти? — попита Алон.
— Още е рано — отвърна неопределено Келър.
— Това не звучи обнадеждаващо.
— Ние сме в Западен Белфаст. Трудно е да бъдеш оптимист.
В продължение на няколко минути на „Стратфорд Гардънс“ нищо не помръдна. Кристофър оглеждаше улицата за признаци за някакви проблеми, но Габриел не откъсваше очи от вратата на номер 8. Тя се отвори в седем и четиресет и пет и на прага се появиха две фигури — Маги и Катрин Донахю, съпругата и дъщерята на един човек, който можеше да изработи запалителен снаряд, движещ се със скорост триста метра в секунда. Съпругата и дъщерята на мъжа, който бе помогнал на Тарик ал Хурани да реши проблемите, които бе имал с таймерите и детонаторите на бомбите си. Под сивото си палто Катрин Донахю носеше екип за хокей на трева. Майка ѝ носеше анцуг и маратонки. Те излязоха през желязната портичка в края на градинската пътека и завиха надясно към Ардойн Роуд.
— Къде ще се играе нейният мач? — попита Габриел.
— В Лисбърн. Автобусът тръгва в осем и половина.
— Не може ли да отиде дотам сама?
— За да стигнат до „Света Богородица Милосърдна“, те трябва да минат през протестантски район. През годините там е имало много инциденти.
— Или може би се опитват да избягат.
— Облечени така?
— Последвай ги — каза Алон.
— Ами ако приятелите ми се появят?
— Мисля, че мога да се грижа за себе си.
Габриел слезе от колата, без да каже нищо повече. Портичката на номер 8 изскърца остро, когато я отвори, но входната врата не издаде нито звук. Като влезе, той бързо измъкна от колана си пистолета „Глок-17“, даден му от охраняващото министър-председателя звено СО-1. В хола телевизорът гърмеше, без никой да го гледа. Алон го остави да работи и се изкачи по стълбите, държейки пистолета в протегнатите си напред ръце. Завари двете спални в безпорядък, но празни. После слезе обратно на долния етаж и влезе в кухнята. В мивката имаше няколко съда от закуската, а на плота — чайник. Той взе чаша от шкафа, наля си чай и седна да чака на кухненската маса.
На Маги Донахю ѝ отне петнайсет минути да изпрати дъщеря си до портите на средното девическо училище „Света Богородица Милосърдна“. Пътуването ѝ към къщи не мина без произшествие, защото на Ардойн Роуд бе въвлечена в конфликт с две протестантки от жилищния комплекс „Гленбрин“, които бяха ядосани, че тя, католичката, е посмяла да върви по улица на лоялисти. В резултат на това Маги бе зачервена от гняв, когато се върна на „Стратфорд Гардънс“. Тя пъхна ключа в ключалката и затръшна вратата толкова силно, че прозорците на малката ѝ къща издрънчаха. По телевизията някой се оплакваше от цената на млякото. Маги изключи телевизора, преди да влезе в кухнята, за да измие съдовете от закуската. Изминаха няколко секунди, преди да забележи мъжа, който пиеше чай на нейната маса.
— Исусе Христе! — извика тя уплашено.
Габриел само се намръщи, сякаш не одобряваше хората, които споменават напразно божието име.
— Кой сте вие? — попита Маги.
— Тъкмо се канех да ви питам същото — отговори спокойно той.
Акцентът му я озадачи. След това по изражението на лицето ѝ си пролича, че го е познала.
— Вие сте този, който…
— Да — прекъсна я Алон. — Аз съм този мъж.
— Какво правите в моя дом?
— Загубих нещо последния път, когато бях тук. Надявах се, че може да ми помогнете да го намеря.
— Какво е то?
— Съпруга ви.
Тя измъкна мобилен телефон от джоба на анцуга си и започна да набира. Габриел насочи глока си към главата ѝ.