![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Помниш ли фермата на Фейгън?
— Това е нещо, което никога няма да забравя — отговори Кристофър. — Тя се намира на пътя за Касълблейни. Част от земята ѝ се простира край границата. По време на войната беше основен маршрут за контрабанда между Южноармаската бригада и подразделенията на ИРА в Република Ирландия.
— А плевнята?
— Тя се намира в края на голямо пасище, заобиколено от каменни стени и пазачи. Ако от полицията се приближат до фермата, Фейгън и Куин веднага ще разберат.
— Ти предполагаш, че Маделин е там.
Келър не каза нищо.
— Ами ако Конуей отново е излъгал? Ами ако Куин вече я е преместил?
— Не го е направил.
— Откъде може да си сигурен?
— Сигурен съм, защото така действа Куин. Въпросът е — добави Кристофър — дали ще кажем на нашите приятели във Воксхол Крос и Темс Хаус това, което знаем.
Габриел погледна към мобилния телефон на МИ6 и каза:
— Може би току-що го направихме.
Те минаха под един стълб с охранителни камери, които наблюдаваха магистрала М22. Келър извади цигара от джоба си и започна да я върти незапалена между пръстите си.
— Няма начин да влезем в Южна Арма, без никой да ни забележи.
— Значи, ще минем през задния вход.
— Нямаме очила за нощно виждане, нито заглушители.
— Нито радиостанции — добави Алон.
— С колко боеприпаси разполагаш?
— Един пълен и един резервен пълнител.
— Аз нямам пукнат патрон — каза Келър.
— Жалко.
Телефонът на МИ6 завибрира за втори път.
— Какво иска? — попита Габриел.
— Чуди се къде отиваме.
— Предполагам, че те в крайна сметка не ни подслушват.
— Какво да му кажа?
— Той е твой шеф, не мой.
Кристофър написа един есемес и върна телефона върху конзолата.
— Какво му отговори?
— Че разработваме някаква потенциално важна информация.
— От теб ще стане добър агент на МИ6, Кристофър.
— Агентите на МИ6 не действат в Южна Арма без подкрепление. — Келър замълча, после добави: — Същото се отнася и за човек, който е напът да стане шеф на израелското разузнаване, както и баща на две деца.
Магистралата се стесни, превръщайки се в двулентово шосе. Беше два и половина следобед. До залеза оставаха точно деветдесет минути. Кристофър запали цигарата и видя как Алон инстинктивно свали прозореца си, за да излиза димът.
— Знаеш ли — каза Келър, — нищо от това нямаше да се случи, ако беше казал на Греъм Сиймор да се разкара, когато е дошъл да те види в Рим. Ти щеше да си работиш над твоя Караваджо, а аз щях да си пия чашата вино на моята тераса в Корсика.
— Имаш ли други бисери на мъдростта, Кристофър?
— Само един въпрос.
— Какъв е той?
— Кой е Тарик ал Хурани?
В Лондон едно и също видеоизображение трептеше на екраните в оперативните центрове на Темс Хаус и Воксхол Крос — мигаща синя светлинка се движеше на запад през Ълстър по шосе А6. Когато стигна до Касълдоусън, светлинката зави на юг към Кукстаун. Греъм Сиймор изпрати трети есемес до мобилния телефон на Келър, но този път не получи отговор — факт, който той неохотно сподели с Аманда Уолъс на отсрещния бряг на реката в Темс Хаус.
— Според теб къде отиват? — попита тя.
— Ако трябва да гадая, те се връщат на мястото, където започна всичко.
— В Бандитската територия ли?
— По-точно — във фермата на Джими Фейгън.
— Не могат да отидат там сами.
— Не съм убеден, че можем да направим кой знае какво, за да ги спрем в този момент.
— Поне включи мобилния на Келър, за да чуваме какво казват.
Сиймор погледна един от техниците и даде заповедта. Миг по-късно той чу Габриел да обяснява как Еймън Куин се е запознал в един терористичен тренировъчен лагер в Либия с мъж на име Тарик ал Хурани. „Не — помисли си Греъм. — Сега не можем да ги спрем.“
78.
Кросмаглен, Южна Арма
Те спряха в Кукстаун колкото да купят една географска карта, кутия черна боя за обувки и два големи кухненски ножа, преди да се отправят в светлината на залязващото слънце към Ома. Докато пътуваха на юг, заваля слаб дъжд, заради който обаче Келър трябваше да държи чистачките пуснати по целия път до Касълблейни, разположен на границата от страната на Република Ирландия. Край града се простираше Лох Макно. Кристофър мина по виещия се покрай южния бряг на езерото път и навлезе в долина, осеяна с малки ферми. Всяка от къщите представляваше потенциален скрит капан. Граница или не, сега те бяха в Бандитската територия.