Английският шпионин [bg]

Фермата беше двеста или двеста и четиресет акра в зависимост от това кой от членовете на клана Фейгън ще попитате. Тя представляваше предимно хълмиста, покрита с пасища земя, разделена на по-малки парцели от ниски каменни огради, някои от които бяха построени много преди кракът на първия протестант да стъпи там, или поне така се говореше. Ирландия се намираше току зад следващия хълм. На нито един от пътищата нямаше дори и намек за граница.

В най-високата част на фермата се издигаше двуетажна тухлена къща, където овдовелият Фейгън живееше с двамата си синове — и двамата ветерани от ИРА и от опозиционната Истинска ИРА. Навътре в имота имаше голяма плевня от гофрирана алуминиева ламарина и втора постройка, където Фейгън бе крил оръжия и взривни вещества по време на войната. Точно там през зимата на 1989 г. младият Кристофър Келър бе подложен на брутален разпит от Еймън Куин. Сега Маделин и Катерина заеха мястото на Келър. Куин остави достатъчно храна, вода и одеяла, за да изкарат студения декемврийски следобед, и заключи вратата с два големи катинара. След това пое с Били Конуей по черния път, водещ обратно към къщата. Конуей се взираше в земята, пъхнал ръце в предните джобове на палтото си. Изглеждаше нервен. Това бе обичайното му изражение.

— С колко време разполагаме? — попита Били.

— Ако трябва да гадая — отговори Куин, — той вече е тук. Алон също.

— За да търсят мен несъмнено.

— Можем само да се надяваме.

— А ако Келър поиска да ме види? Тогава какво ще правя?

— Ще играеш двойна игра, Били, точно както винаги си правил. Кажи му, че си губят времето да ме търсят на север. Кажи му, че си чул слух, че съм в републиката.

— Какво ще стане, ако не ми повярва?

— Защо да не ти повярва, Били? — Куин сложи ръка на рамото на Конуей и се усмихна. — Ти беше най-добрият му агент.