Без свидетели [bg]

60

– По дяволите, Полин, кажи ни. Важно е.

Този път Полин Адеър беше дошла в къщата на семейство Менендес с Дан Морган и мен. Днес не ни предложиха скъпа текила и пури. Беше ни наредено да се явим, а появата на Морган и Полин бе съпроводена от тих протест.

– Твърдиш, че тя е лесбийка – рече Франк Менендес. – Сега ни разкажи какво знаеш.

– Няма да го направя. Не трябваше изобщо да го споменавам.

– Това са глупости, Франк – намеси се Морган. – Не знам откъде си е съчинила всичко, но не е вярно.

– Защо си толкова сигурен, Дани?

– Повярвай ми, не е вярно.

– Истина е. Не ме питайте откъде го знам. Не мога да ви кажа, Франк. Не ме интересува много дали ще ми повярвате, но е във ваш интерес да го сторите.

Очите на Франк Менендес зашариха между двамата.

– Да видим – каза той раздразнено. – Според теб, Полин, тя е лесбийка, а ти, Дани, го отричаш. Но никой от вас не иска да обоснове твърдението си. Какво, за бога, става тук?

Изведнъж схванах неизказаните подозрения на възрастния адвокат. Погледнах шокирано към Морган и Полин, а после пак към Морган.

Не съм ли, запитах се, най-големият глупак на света? Завършил съм колеж, служил съм във Военноморските сили на САЩ, учил съм право и съм прекарал цяла година с най-готините хора в Сан Франциско. И на всичкото отгоре съм бил помощник-управител на хотел в ски курорт. Защо, за бога, съм толкова наивен? Защо ми отне толкова време, за да се досетя? Морган е смятал, че е по-добре да прекарвам времето си в библиотеката. Затова е отказал да ме вземе със себе си в недовършената стая в затвора, където е подготвил Рита да свидетелства. Същата онази стая, в която Ферис Едингтън е прекарал дори повече време с Рита, отколкото самият Морган. Стига, Дъглас! И през цялото време той се е срещал с Ан.

Наблюдавах Морган, докато той и Полин седяха безмълвно пред Франк Менендес. Спомних си за вечерта, в която Морган избухна в същата тази библиотека и нарече Рита „проклета кучка“. Франк Менендес бе предположил, че Ферис Едингтън е щял да убие Рита, ако някога бе научил, че е лесбийка. Сега това не ми се струваше толкова невероятно, тъй като изведнъж осъзнах, че Морган би сторил същото.

Но аз все още не виждах причина за страха на Полин Адеър и нежеланието ѝ да ни разкаже всичко. В крайна сметка Полин не криеше сексуалната си ориентация. Замислих се. Бях чувал истории за влиятелни жени във Финикс, истории, прошепвани от ухо на ухо. Говореше се за една неомъжена съдийка, чието име е по-добре да не споменавам тук. Може би мълчанието на Полин по някакъв начин бе свързано с тези жени.

– Трябва да тръгвам – съобщи Морган внезапно.

Отново видях как той се втурва по коридора към външната врата.

– Аз съм с неговата кола – каза Полин Адеър и също напусна стаята.