Без свидетели [bg]

– Не мога да повярвам – каза Ларсън. – Мис Барнс сякаш е потънала вдън земя. Помолих дори местния клон на ФБР за помощ, но и те не успяха да открият нищо. Като че ли никога не е съществувала.

– Продължавайте да търсите – нареди му Морган. – Търсете и Рита Едингтън. Нищо чудно двете да се крият заедно.

За мен Коледата на 1973 г. изобщо не се състоя. В офиса сложиха елха, а аз получих картичка и пуловер за ски от майка ми, но за нас с Дан Морган празникът сякаш не съществуваше. Дните преди процеса се нижеха, а ние се измъчвахме от липсата на каквато и да е информация за Рита. Блейн Ларсън се обади от Сан Франциско и ни уведоми, че е използвал всичките си връзки, за да открие Джоана, но не е постигнал никакъв успех. Ферис Едингтън отсъстваше от ранчото по-често, отколкото след смъртта на Хати Хънт.

Тъй като нямаше да има предварително изслушване, ние не можахме да предположим каква ще бъде тактиката му. Два дни преди процеса аз му се обадих, за да го попитам най-безцеремонно дали ще успее да призове Рита Едингтън в съда. Надявах се, че той я търси толкова отчаяно, колкото и ние. Секретарката му заяви, че е извън офиса, и, както се очакваше, той не върна обаждането ми. Затова в деня преди делото, на първи януари, отидох до щатската прокуратура и убедих мъжа от охраната да ме пусне в полупразната сграда. Отправих се директно към кабинета на Хаузър.

Той вдигна поглед от бюрото си.

– Имате ли записан час? – попита Хаузър.

– Имате ли Рита? – отвърнах на удара.

– Името ѝ фигурира в списъка на свидетелите ни, нали така? Предполагам, че сте го получили?

– Ще можете ли да я откриете?

– Според кое правило съм длъжен да ви съобщя това?

Стоях до вратата, гледайки невиждащо напред.

– Ако няма друго – заяви Хаузър, – ще ви помоля да си тръгнете. Много съм зает.

Не помръднах.

– Или предпочитате да повикам охраната, мистър Маккензи?