Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Иска му се да е вярно — отвърна Кейл.
— Чудя се какво стои в основата на това. Очевидно, опитът да те убият в Потсдам. Но не мисля, че искат да умреш — не още. Без съмнение, когато му дойде времето, ако паднеш от някоя скала, би било много приемливо. Но не и сега. В момента те се тревожат повече за Изкупителите, отколкото за теб.
— Да отида ли?
— Мисля, че да. Това е лъжа, която няма да донесе никаква полза — най-добре да я задушим още отсега. Ако можем.
— Но аз не съм мъртъв — заяви гневно Кейл. — Това е абсурдно.
— Да го докажем обаче не е толкова лесна работа.
— Ще бъда там. Ще ме видят.
— Ами ако си самозванец?
Боз Икард не изпитваше никакви смесени чувства към възможността Кейл да е мъртъв. Той уреди да бъдат пратени покани с предимство на онези, които познават Кейл. Кейл обаче държеше вътрешния си кръг доста тесен — и хората в него не се поддаваха на заплахите на Икард.
Той реши да използва друг подход: секса. Може да не беше деликатен, но пък Боз бе прекалено стар и опитен, за да вярва, че в деликатността има някакво особено достойнство. Стените на апартамента му бяха, образно казано, осеяни с главите на изтънчени противници, които са презирали методите му като грубовати — до момента, в който ги е убил. Веднъж беше осъдил ИдрисПюк на смърт — което сега признаваше за грешка; после го бе разменил за друг, чиято смърт навремето изглеждаше по-належаща. Истината беше, че Боз се страхуваше от ИдрисПюк, защото той бе хитър човек, с проницателен поглед върху сложните работи и способен да влоши нещата, когато е нужно. Точно тази уважителна омраза подхранваше вярата му в слуховете за смъртта на Кейл. Страхуваше се, че това спада именно към номерата, на които е способен ИдрисПюк. Затова в момента разговаряше с Дороти Ротшилд. Дороти със сигурност не беше курва, но бе нещо доста подобно: окуражаващо скъпа, макар че таксата като такава изобщо не се обсъждаше. Наградата ѝ се състоеше в достъп до властта, запознанства, свързани със скъпи договори за това или онова — тя лягаше по гръб, щом ѝ подложат меките, скъпи копринени чаршафи на огромното влияние.
Всъщност, Дороти беше крайно интересна жена, но не изглеждаше като такава; от нея лъхаше секс. Ако двама неудовлетворени млади мъже с малко артистичен усет измислят жената на своите копнежи и я нарисуват на хартия, тя би могла да изглежда като Дороти: с дълга, руса почти до бяло коса, средна на ръст, с кръстче, по-тънко от това на младо момче, с гърди, по-големи, отколкото изглеждаше достоверно за такава крехка снага, и невероятно дълги крака. Тя не би трябвало да е възможна, но ето че стоеше пред него.
Дороти притежаваше хапливо остроумие, родено от значителната ѝ чувствителност, което през повечето време държеше под контрол. Интелигентността ѝ и емоционалната ѝ проницателност бяха насочени в грешната посока от едно ужасно събитие, когато беше на девет години. По-голямата ѝ сестра — момиче, обичано от всички, отиде на пикник до едно близко езеро със семейни приятели и се удави при преобръщането на една лодка. Щом чу вестта, майката на загиналото дете, без да осъзнава, че най-малката ѝ дъщеря стои зад нея, извика:
— Ах, защо не можеше да е Дороти?
Дори някой емоционален темерут би бил засегнат за цял живот от това, а Дороти съвсем не беше такава. Но остроумието, което разви, за да отблъсква околните, често ги оскърбяваше и постоянно ѝ се налагаше да се извинява за една или друга язвителна забележка. Омъжи се млада, но след две години мъжът ѝ загина във война, жизненоважна за оцеляването на нацията, причините за която вече никой не помнеше. Като човек от не особено важно семейство, тя естествено беше посетена от дребна кралска особа — матриарх, заделена специално за изказване на държавни съболезнования. Височайшата ѝ гостенка я попита дали би могла да направи нещо за нея, на което се полагаше да отговори „не“.
— Намерете ми друг съпруг. — Думите излетяха от устата ѝ, преди да се усети. В резултат ужасената матриархка я нахока гневно, че се отнася несериозно към трагичната саможертва на покойния си съпруг.
— В такъв случай — каза непокаялата се Дороти, — защо не отидете да ми вземете свински пай от магазина на ъгъла?
Това оскърбление доведе до отлъчването на Дороти от почти цялото висше общество, за да свърши, след много премеждия по дивите брегове на любовта, като най-великата и най-малко вертикалната от почти всички хоризонтални труженички в познатия свят. Именно тази репутация я доведе до стола срещу Боз Икард.