Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Плясъкът на крилете му [bg]
Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плясъкът на крилете му [bg]

Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:

Трета и последна книга от епичната трилогия за Кейл и Светилището на Изкупителите след „Лявата ръка на Бога“ и „Петата погибел“. „Тъмните му материи“ на Филип Пулман се среща с „Името на розата“ на Умберто Еко. Феновете на епичното и героично фентъзи ще се влюбят в тази поредица.
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 169
Перейти на страницу:

— Прахът на света Дийдри на Скърбите — благословете го, моля ви!

Сред гълчавата той не чу добре думите ѝ; помисли си, че прахът е подарък, и не искаше да бъде неучтив. Предвид неговото състояние, тя вероятно би имала силата да си го грабне обратно, но тълпата реши вместо нея и я отнесе, докато тя пищеше за ужасната си загуба.

Хенри Мъглата и ИдрисПюк бяха на цели десет метра зад него. Изтощеният Кейл беше изплют на едно празно пространство сред тълпата, създадено от малкото стражи, успели да останат с него, където неговият убиец най-сетне можеше да се добере до него. Атентаторът не беше опитен, а и е трудно да скриеш вида си на човек, замислил убийство. Само след секунда Кейл го видя да се приближава. Очите на мъжа го издадоха. Макар да бе изтощен и слаб като котенце, самообладанието му се притече на помощ като рояк ангели и докато онзи замахваше с ножа към гърдите му, Кейл свали капака на буркана с праха на света Дийдри и го хвърли в лицето му. Както знае всеки, който е виждал отблизо прах на мъртъвци, той не прилича много на прах — по-скоро на пясък, отколкото на нещо достатъчно фино, за да заслепи човек. Кейл обаче имаше късмет, че тази реликва беше фалшива и се състоеше от сгурия от ковашко огнище. Ефектът бе моментален: убиецът изкрещя от ужасна болка и пусна ножа, за да се опита да избърше бодливите частици от очите си. Малкото стражи наоколо реагираха достатъчно бързо, за да сграбчат убиеца, и вече го бяха намушкали три пъти в паниката си, преди да осъзнаят, че Кейл им крещи да спрат. Всякакъв шанс да изтръгнат нещо полезно от мъжа бе загубен. Кейл стоеше и гледаше, докато Хенри Мъглата и ИдрисПюк се присъединиха към него. Може би заради смесицата от внезапна уплаха и изтощение, но му се стори, че никога не е виждал по-червена кръв, нито по-бял прах. Убиецът промърмори нещо, преди очите му да се подбелят.

— Какво каза той? — попита Кейл.

Стражът, който бе стоял най-близо до мъртвия, погледна към Кейл, потресен и объркан от станалото.

— Не съм… Не съм сигурен, сър. Прозвуча ми като „Имаш ли го?“

— Изглеждаш страховито — каза Хенри Мъглата. — Ангелът на смъртта, вече загрял.

Кейл се беше върнал, след като повърна в тоалетната на апартамента си в Двореца на безгрижието — новопостроена сграда, оборудвана с всички нововъведения във водопровода и канализацията. За щастие, бе се удържал да не повърне пред тълпата. Бавното му и неуверено оттегляне бе изтълкувано от всички, които го бяха видели — и още повече от тези, които не го бяха видели, — като признак на неземната му откъснатост дори от най-ужасяващите събития. Той се отпусна на леглото и изглеждаше тъй ужасно, че Хенри Мъглата се разкая за липсата си на съчувствие. Той всъщност беше сърдит на Кейл, задето едва не умря.

— Да ти донеса ли нещо?

— Чаша чай — каза Кейл. — И захар на бучки.

Когато Хенри Мъглата излезе, Кейл остана сам с ИдрисПюк.

— Мислех, че се чувстваш по-добре.

— Аз също… но допуснах грешката да се опитам да направя нещо.

ИдрисПюк отиде до прозореца, зарея поглед над наскоро създадения лабиринт от лавандулови храсти и каза:

— Работата е там, че Випонд е прав. Ако не си ти да подклаждаш огъня им, виждам как това отива само в една посока. — Кейл не отговори. — Предполагам, че вземането на лекарството, което ти даде твоята шаманка, няма да помогне.

— Освен да ме вкара в дупка шест на две стъпки.

— Жалко.

Въпреки умората си, Кейл бе поразен от една мисъл.

— Онази жена, която ми даде праха на света не знам коя си… Не мислех, че Антагонистите вярват в реликви — нито пък в светци.

— Антагонизмът е доста обширна църква, което ще рече, че имат множество начини да се мразят взаимно. Тя сигурно е била пископалианка — те са почти същите като Изкупителите във вярата си, само дето не приемат властта на папата. Останалите не могат да ги търпят заради всичките им ритуали и почитане на светци, но най-вече защото вярват в Ледения апокалипсис — смятат, че светът вече веднъж почти е бил унищожен от лед като Божие наказание, и че именно в лед ще свърши.

— Е, и?

— Останалите настояват, че Бог дисциплинира човечеството с вода — ледът е богохулна измислица на еретични умове.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)