Дар за бурята [bg]

— Разбира се.

Амая се върна в спалнята и пипнешком събра дрехите си, докато очите ѝ привикваха отново към тъмнината и започваха да различават линията на раменете и гърба на спящия на леглото мъж. Спря, удивена от напористите фантазии, които само при вида на тялото му избликваха в съзнанието ѝ.

Пусна дрехите на пода и отново се плъзна до него.

Искаше да говори лично с Клемос. Не ѝ харесваше насоката, в която тръгваше случаят, разбираше, че резултатът от тестовете е такъв, какъвто беше, но не ѝ се щеше заради нехайство да се загърбват и други линии на разследването. Реши да мине през къщи, за да се преоблече. С радост установи, че пощенската кутия не е задръстена от рекламната напаст, и тръгна нагоре по стълбите, обмисляйки разговора си с инспектор Клемос. На минаване покрай хола зърна картите, които бе окачила предишния ден на етажерката, долови лекото бръмчене на вентилатора на компютъра и изведнъж се сети, че не го бе изгасила. Включи екрана и почна да затваря страниците, от които бе извадила картите, докато пред очите ѝ остана само десктопът, на който мигаше малко синьо пликче, знак за получена поща. Това беше стар имейл адрес, който си бе отворила и никога не използваше, тъй като официалните си писма получаваше на служебния в управлението или на личния в gmail, който обикновено проверяваше от мобилния си телефон.

Кликна върху иконата и това, което видя на екрана, я вцепени: съобщение от Йонан Ечайде.

Беше изумена, никога не бе получавала писма от Йонан, нито от друг колега на този адрес; с изключение на Джеймс, сестрите ѝ и две-три състудентки, едва ли още някой знаеше за съществуването на този акаунт. Но това, което окончателно я срази, бе, че ако се съдеше по датата, съобщението бе изпратено преди два дни, следобед, в часа на погребението, когато Йонан Ечайде вече бе мъртъв от двайсет и четири часа и дори кремиран. Разтреперена, Амая отвори съобщението, но то, вместо да разсее съмненията ѝ, я хвърли в още по-голямо недоумение, ако това изобщо беше възможно.