Честотата на Шуман [bg]

Някъде отзад местната леля Марта продължаваше да крещи.

Уилсън се втурна през улицата и затича към дюните. Градът се бе разпрострял чак до подножието на платото Гиза и стигаше на метри от древния некропол. Неочаквано Уилсън видя пред себе си съвършените силуети на две гигантски пирамиди, очертани на фона на нощното небе. Бяха по-близо, отколкото предполагаше. Помисли си, че разполагането на „Пица Хът“ на това място си е чист цинизъм, и се зачуди как ли биха реагирали фараоните на подобно кощунство.

Пирамидата на Хуфу беше най-голямата и най-близката. Следващата беше на Хафра - вторият портал. Лесно можеше да се разпознае по острия връх - горната третина все още беше покрита с оригиналната облицовка от бял варовик.

Уилсън не можеше да види оттук третата пирамида, тази на Менкаура. Много по-малка от другите две, тя се губеше зад тях. Мъгливата светлина на града се стапяше в нощното небе. Луна нямаше. Единствената звезда, която се виждаше ясно, беше Полярната.

Уилсън се спусна по стръмната дюна и потъна в още по-черен мрак. Пясъкът скърцаше под него, докато се катереше на четири крака към върха на следващата дюна. Изкачи я, погледна надолу и прошепна:

-      Активирай Опосум.

„Господи...“

Мракът изчезна и той видя колосалните пирамиди в цялото им ъгловато великолепие. Бяха огромни като планини, много по-големи, отколкото бе очаквал. Бяха издържали на природните стихии повече от четири и половина хилядолетия. Уилсън си спомни арабската поговорка, която му бе казал Бартън:

„Човекът се страхува от времето, а времето се страхува от пирамидите“.