Косачи [bg]

Лампи осветиха Косачите. Видяха ѝ се много по-далеч от преди. Струваше ѝ се непосилно да прекоси стаята и да иде пред тях, а те започнаха да сипят коментари един през друг.

— Небрежно.

— Ни най-малко: почти нямаше кръв.

— Тя постави ножа в ръката му. Знаете ли колко рисковано е това?

— И всички тези ненужни приказки.

— Тя го подготвяше… уверяваше се, че е готов.

— Защо да е от значение?

— Тя показа кураж, но по-важното е, че прояви състрадание. Не трябва ли всички да се стремим към това?

— Трябва да се стремим към ефикасност.

— Ефикасността трябва да е подчинена на състраданието!

— Въпрос на гледна точка!

Тогава Косачите замълчаха, очевидно съгласни, че не постигат съгласие.

Цитра подозираше, че Косачи Мандела и Майър са на нейна страна, а раздразнителният — не. Не можеше да прецени позициите на другите двама.

— Благодаря ви, госпожице Теранова — каза Косач Майър. — Можете да си вървите. Резултатите ще бъдат оповестени на конклава утре.

Косач Кюри я чакаше отвън в коридора. Цитра изпита силен гняв към жената.

— Трябваше да ми кажете!

— Само щеше да стане още по-зле. А ако бяха усетили, че си имала представа, преди да влезеш в тази зала, щеше да бъдеш дисквалифицирана. — Тя погледна ръцете на Цитра. — Хайде, трябва да се измиеш. Съвсем наблизо има баня.

— Как е минало при останалите кандидати? — попита Цитра.

— Чух, че млада жена категорично отказала и си тръгнала. Едно момче започнало, но не могло да доведе нещата докрай.

— Ами Роуан? — попита Цитра.

Косач Кюри дори не я погледна.

— Оръжието, което е изтеглил, било пистолет.

— И?

Косач Кюри се поколеба.

— Кажете ми!

— Дръпнал е спусъка, още преди да приключат с четенето на инструкциите.

Цитра направи гримаса, щом си го представи. Косач Кюри беше права — не звучеше като онзи Роуан, когото тя познаваше. През какво ли беше преминал, че да стане толкова безчувствен? Не искаше дори да помисля.