Косачи [bg]

Задължени сме по закон да пазим архив за невинните, които елиминираме.

А както аз виждам нещата, всички са невинни. Дори и виновните. Всеки е виновен за нещо и всеки пази у себе си спомен за детска невинност, без значение колко от слоевете на живота са се натрупали върху нея. Човечеството е невинно; човечеството е виновно — и двете безспорно са истина.

Задължени сме по закон да пазим архив.

Започва се още от първия ден на стажа — но официално не го наричаме „елиминиране“. Не е коректно нито в социален, нито в морален план. Това е и винаги е било Прибирането — по-съвременно название на „баберкуване“, при което в древни времена бедните са следвали фермерите и са опосквали зърното, останало след жътва. Най-ранната форма на благотворителност. Работата на Косача е аналогична. Обяснява се на всяко дете, щом порасне достатъчно, за да разбира, че Косачът върши жизненоважна работа за обществото. Мисията ни е най-близкият пример за свещенодействие, познат в модерния ни свят.

Вероятно точно затова законът ни задължава да поддържаме архив. Общественодостъпен дневник, свидетелстващ кой никога няма да умре, кой предстои да бъде роден, както и защо ние, човешките същества, вършим това, което вършим. Инструктирани сме да записваме не само делата си, но и чувствата, тъй като трябва да се знае, че имаме чувства. Разкаяние. Съжаление. Непоносима скръб. Та ако не изпитвахме подобни чувства, що за чудовища бихме били?