Косачи [bg]

— Трагедия. Ужасна трагедия. — Свещеното острие Ксенократ седеше на плюшеното канапе в грандиозното имение, което беше обитавал покойният Косач Годар допреди два дни. Сега се намираше срещу стажанта, който изглеждаше твърде спокоен за млад мъж, преминал през подобно премеждие. — Погрижих се да наложа забрана на всеки Косач в Средмерика срещу използването на огън на утрешния конклав.

— Определено с известно закъснение — каза му Роуан. Не говореше като стажант, а по-скоро като равен, което подразни Свещеното острие. Ксенократ изгледа изпитателно Роуан.

— Извадил си голям късмет, като си се измъкнал оттам жив.

Роуан го погледна право в очите.

— Бях поставен до външната порта — обясни той. — Когато видях ставащото, огънят вече се беше разраснал твърде много и нямаше какво да направя. Косач Годар и останалите бяха в капан. Това място беше истински лабиринт. — Роуан направи пауза. И той оглеждаше Ксенократ също толкова внимателно, колкото Свещеното острие оглеждаше него. — Вероятно всички останали Косачи ще решат, че нося ужасно лош късмет. След като преминах през двама Косачи само за година. Предполагам, че това анулира стажа ми.

— Глупости. Стигна толкова далеч — отвърна Ксенократ. — От уважение към Косач Годар ще вземеш финалния изпит тази вечер. Не мога да говоря от името на Бижутерийната комисия, но не се съмнявам, че предвид всичко, през което премина, ще бъдат на твоя страна.

— Ами Цитра?

— Ако ти получиш пръстена, вярвам, че ще подложиш госпожица Теранова на Прибирането и с това ще сложиш край на тази неприятна глава от историята ни.

Пристигна прислужник с шампанско и малки сандвичи. Ксенократ се огледа наоколо. В имението, претъпкано с прислужници през изминалите дни, сега беше останал само един. Останалите вероятно се бяха разбягали при вестта, че Годар и свитата му са загинали в пожар. Очевидно не само Ксенократ беше освободен от ненавременния край на Годар.

— Защо още си тук, след като всички останали са си тръгнали? — попита той прислужника. — Със сигурност не е от лоялност.

Роуан отговори:

— Всъщност, това е неговият имот.

— Да — отговори мъжът — но възнамерявам да го обявя за продан. Семейството ми и аз не можем да си представим да живеем повече тук. — Той подаде шампанско в ръката на Ксенократ. — Но винаги съм готов да служа на Свещеното острие.