Косачи [bg]

— Логично — отбеляза Роуан за трети път.

— Не е логично обаче, че край скелета, който мислим за негов, не е намерено нито едно от тези неща — заяви Ксенократ. — Няма и череп.

— Странно — каза Роуан. — Е, сигурен съм, че е някъде там.

— Тема за размисъл.

— Може би трябва да потърсят по-старателно.

Чак тогава Ксенократ забеляза момичето, което стоеше на прага, сякаш не можеше да прецени дали да влезе, или да си иде. Ксенократ не беше сигурен колко е чула… дори и да имаше значение.

— Есме — извика я Роуан. — Влез. Спомняш си Негова Светлост Свещеното острие Ксенократ, нали?

— Да — отговори тя. — Той скочи в басейна. Беше забавно.

Ксенократ се размърда неспокойно при споменаването на случката. Не беше от моментите, които искаше да си спомня.

— Организирах връщането на Есме при майка ѝ — информира го Роуан. — Но може да искате сам да я отведете.

— Аз? — отвърна Ксенократ с престорено безразличие. — Защо бих искал нещо подобно?

— Защото сте загрижен за хората — продължи Роуан и намигна в точния момент. — За някои дори повече от други.

Свещеното острие гледаше дъщерята, която не би могъл да признае публично, нито дори само пред себе си, и леко се размекна. Момчето несъмнено го беше планирало. Коварно създание беше този Роуан Дамиш, хитър младеж — пускаше стръвта в нужния момент. Вероятно Роуан заслужаваше по-голямо внимание, отколкото му беше обърнал Свещеното острие в миналото.

Есме изчака да види какво ще се случи и Ксенократ най-сетне ѝ се усмихна сърдечно.

— С удоволствие ще те заведа у дома, Есме.

При тези думи Ксенократ се изправи да си върви, но засега не можеше да го направи. Трябваше да свърши още нещо. Да вземе решение в рамките на своите правомощия. Обърна се към Роуан.

— Вероятно трябва да използвам влиянието си и да отменя разследването — рече. — От уважение към загиналите ни другари. Нека паметта им не бъде петнена от непохватни патолози, които могат да накърнят достойнството им.

— Нека мъртвите си останат мъртви — съгласи се Роуан.

И така постигнаха неизказано споразумение. Свещеното острие щеше да престане да друса дървото, а Роуан щеше да запази тайната на Свещеното острие.

— Ако имаш нужда от място, на което да отседнеш, след като си тръгнеш оттук, Роуан, знай че вратата ми винаги е отворена за теб.

— Благодаря, Ваша Светлост.

— Не, аз ти благодаря, Роуан.

После Свещеното острие хвана Есме за ръка и я поведе към дома ѝ.