![Косачи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/6/kosachi-bg-download.jpg)
Косачи [bg]
- Автор: Шустерман Нил
- Серия: Дъгата на косата #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-051-5
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Косачи [bg]». Краткое содержание книги:
Докато чакаха започването на конклава, други Косачи идваха да ги поздравят. Никой не спомена за отсъствието на Цитра, нито за бягството ѝ в Чилиаржентинския регион, но някои се пошегуваха с Косач Кюри за смущаващи записки в дневника ѝ.
— В Епохата на смъртните любовта и убийството често са вървели ръка за ръка — пошегува се Косач Туейн. — Вероятно скъпият ни Косач Фарадей идеално те е допълвал.
— О, я върви да упражниш Самоприбирането — отвърна Косач Кюри и усмивката ѝ леко посърна.
— Само ако мога да присъствам на собственото си погребение, мила. — След това пожела на Цитра късмет и се отдалечи.
В този момент Цитра видя Роуан да влиза в ротондата. Не може да се каже, че в залата се възцари тишина, но шумът значително утихна, а след това отново се надигна. Присъствието му вече се усещаше. Не точно като на Косач, а по-различно. На парий, може би. Но никой парий досега не беше оказвал такъв смразяващ ефект върху служителите на смъртта. Имаше такива, които твърдяха, че Роуан хладнокръвно е убил четиримата Косачи и след това е подпалил пожар, за да прикрие доказателствата. Други настояваха, че е късметлия, задето е оцелял, и няма никаква вина. Цитра подозираше, че каквато и да е, истината е много по-сложна и от двете обяснения.
— Недей да говориш с него — посъветва я Косач Кюри, щом я видя да гледа към Роуан. — Дори не допускай да забележи, че поглеждаш към него. Само ще усложниш положението и на двама ви.
— Знам — призна Цитра, макар тайно да се надяваше той да мине през множеството и да дойде при нея. И може би да продума, каквото и да е, за да ѝ докаже, че не е огромният престъпник, за какъвто го мислят хората.
Ако тя бъдеше избрана днес, Цитра нямаше да оспори декрета, който я задължаваше да извърши Прибирането на Роуан, но имаше план как да спаси и двама им. Определено не беше железен план. Ако трябваше да бъде откровена пред себе си, по-скоро се хващаше за сламки. Но дори и най-беглият проблясък на надежда беше по-добър от отчаянието. Дори и да се заблуждаваше, поне щеше да ѝ позволи да премине през този ужасен ден.
Роуан беше премислял този момент много пъти отначало докрай. Беше решил, че няма да иде при Цитра, когато я види. Не му беше нужно някой да го съветва, че така е по-добре. Нека запазеха дистанция до ужасния момент на истината, който щеше да ги раздели завинаги.
В случай че спечелеше тя, Роуан беше сигурен, че Цитра ще упражни Прибирането. Беше задължена да го направи. Щеше да се разкъсва вътрешно, но в крайна сметка щеше да изпълни дълга си. Чудеше се какъв ли подход щеше да избере. Вероятно да му счупи врата, за да затвори кръга докрай и да приключи обречения им на смърт двоен стаж с изискан поклон.
Честно казано, Роуан се боеше да умре, но много повече се боеше от дълбините на онова, на което вече знаеше, че е способен. Лекотата, с която беше умъртвил майка си по време на теста предишната вечер, говореше твърде показателно в какъв човек се е превърнал. Предпочиташе да бъде избран за Прибирането, отколкото да бъде този човек.
Разбира се, бе възможно да изберат него, а не Цитра. Категорично отхвърляше Самоприбиране — подобен жест би бил твърде жалък и безсмислен. Ако бъдеше ръкоположен, щеше да оспори декрета, позовавайки се на десетата заповед, която ясно заявяваше, че не бива да се спазват други закони, извън тези десет — включително и декрети, издадени от Форума на Косачите. Щеше да откаже да избере Цитра за Прибирането и щеше да я защити, като погуби всеки Косач, който дръзнеше да опита да го направи вместо него с куршум, острие или със собствените си голи ръце. Щеше да превърне конклава в жестоко кърваво бойно поле, докато сам не бъдеше повален, а това нямаше да е лесно, предвид уменията, които беше усвоил в изкуството на елиминиране и силната му мотивация да си отмъсти възможно най-разрушително. Иронията се съдържаше във факта, че дори не можеха да го превърнат в субект на Прибирането! Щом бъдеше ръкоположен, ръцете им оставаха вързани от седмата заповед.
Все пак можеха да го накажат.
Можеха да го осъдят да умре хиляди пъти, а след това да го заключат за цяла вечност… и наистина щеше да е за цяла вечност, тъй като никога нямаше да им даде удовлетворението да избере Самоприбирането. Друга причина, заради която предпочиташе Цитра да го подложи на Прибирането. Една-единствена смърт, причинена от умелите ѝ ръце, звучеше невероятно примамливо в сравнение с алтернативата.
В ротондата бяха поднесени великолепни закуски. Парчета истинска пушена сьомга, ръчен хляб с хрупкава коричка и вафлички с всевъзможни глазури. Само най-доброто за Косачите в Средмерика.