Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Косачи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Косачи [bg]

Электронная книга - «Косачи [bg]». Краткое содержание книги:

Свят без глад, без болести, без война, без страдание. Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол. Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей — роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си. Нийл Шустърман създава свят, който на пръв поглед изглежда съвършен, но не след дълго утопията неусетно се превръща в дистопия.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134
Перейти на страницу:

Накрая Роуан изчезна, оставяйки след себе си пълен хаос.

Свещеното острие се опита да въдвори ред, а Косач Анастасия погледна ръката си и направи нещо изключително странно за Косач. Целуна собствения си пръстен, като така пое част от кръвта на Роуан върху устните си. Достатъчно, че да помни този момент вечно.

Колата чакаше, точно както му бе обещала Цитра. Роуан си помисли, че ще е обществен автомобил. Мислеше, че ще бъде сам. Нито едното не се оказа вярно.

Качи се и на мястото на шофьора видя призрак. След всичко, което беше преживял този ден, сърцето му почти спря.

— Добър вечер, Роуан — каза Косач Фарадей. — Затвори вратата, студът навън е арктически.

— Какво? — отвърна Роуан, докато все още се опитваше да осмисли момента. — Как така не сте мъртъв?

— Бих могъл да те попитам същото, но времето е от съществено значение. Сега затвори вратата, моля те.

Роуан се подчини и те потеглиха сред мразовитата нощ във Фулкръм Сити.

Имали ли сме някога враг, по-лош от самите нас? В Епохата на смъртните постоянно сме враждували помежду си по улиците, в училищата, в домовете си, докато войната не ни е накарала отново да погледнем навън, да поставим врага на по-приемлива дистанция.

Но всички тези конфликти са минало. Има място на Земята, което да бъде добро за целия човешки вид.

Само че…

Ето как стоят нещата: винаги има изключения. Не съм Косач отдавна, но вече виждам, че има опасност Форумът на Косачите да се превърне в такова изключение. Не само в Средмерика, но и по целия свят.

Първите Косачи са били вдъхновени мечтатели и са видели мъдрост в идеята да се продължи култивирането на мъдрост. Разбирали са, че душата на Косача трябва да остане чиста. Свободна от злоба, алчност и гордост и пълна с проницателност. Въпреки това, случва се и най-здравите основи да поддадат.

Ако пропадне съзнанието на Форума на Косачите и бъде заменено от борбата за привилегии, отново можем да се превърнем в най-лошия си враг. Положението се утежнява още повече от факта, че към тъканта на Форума на Косачите всеки ден се прибавят нови гънки. Вземете например последния слух, който се носи из Форума на Косачите през последните месеци, след като бях ръкоположена, а вече се разпространи и сред населението.

Според слуха има човек, който търси корумпирани и окаяни Косачи и слага край на съществуването им чрез подпалване. Едно е сигурно: той не е ръкоположен Косач. Въпреки това хората започнаха да го наричат Косач Луцифер.

Ужасена съм, че може да е вярно — но още по-ужасена съм, че искам да се окаже вярно.

Никога не съм копняла да бъда Косач. Предполагам, че това ме прави добра в работата ми. Все още не знам, тъй като всичко е съвсем ново и имам още много да уча. Засега трябва да насоча цялото си внимание към упражняване на Прибирането със състрадание и съвестност, с надежда, че ще помогна нашият идеален свят да остане идеален.

И все пак, ако се натъкна на Косач Луцифер, надявам се той да ме прецени като една от добрите. Както направи навремето.

Из официалния дневник на Почитаемата Косач Анастасия
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)