Код "Заплаха" [bg]

Това, че четирите куршума, които попаднаха в минивана, бяха улучили мъртвия оператор, който лежеше опрян на страничната стена, се оказа малко чудо.

Чавес се понесе на изток с по-висока скорост, но внимаваше Да не привлича повече от необходимото внимание.

След като обсъди с Адам Яо кое е най-подходящото и най-отдалечено от бара място за лодката, Майър успя да нагласи микрофона до устата си изпод натрупаните върху него тела. Накрая се свърза с екипа за оттегляне и им каза, че ще ги чака няколко мили на изток, в „Сай Ван”.

Чавес стигна там малко след три сутринта, намери един усамотен скалист плаж и всички с усилие се измъкнаха от тесния микробус.

Тук, скрит зад високите камъни, Липински, медикът на групата, смени превръзките на всички ранени. Рейноса и Банерман бяха загубили доста кръв, но засега изглеждаха стабилни.

Докато чакаха „тюлените” с надуваемите лодки, Джак се наведе към Динг и каза тихо:

— Ще задържим ли джобния компютър на ФастБайт?

Чавес го изгледа.

— Много пред теб съм, хлапе. Ще го дадем на Гавин, а после ще намерим начин да стигне до Министерството на отбраната.

Внезапно в тъмните води до брега се появиха три надуваеми лодки „Зодиак”.

Главен старшина Майкъл Майър събра хората си, както живите, така и мъртвеца, и бързо стисна ръката на Яо.

— Защо ли не бяхме с вас от самото начало?

Адам отвърна:

— Едва ли щяхте да имате по-малко проблеми. Ние течем като сито. Но се радвам, че помогнахме. Жалко, че не можем да направим повече.

Майър кимна, благодари на Райън и на Чавес, а после се присъедини към хората си, които се качваха в надуваемите лодки.

Лодките завиха, отдалечиха се от брега и се стопиха в нощта.

Когато „тюлените” изчезнаха, Гавин Биъри се обърна към Адам Яо:

— Имаш ли идея къде тук може човек да намери палачинки?

Яо, Райън и Чавес се разсмяха уморено и се качиха в колата.