Код "Заплаха" [bg]

— Момчета, а вие от кои сте?

— ГРСБ.

Чавес знаеше, че Групата на САЩ за разработване на специализирани бойни методи, или ГРСБ, е организацията, известна преди като „Тюлен-екип шест”. Не се изненада, като му казаха, че точно този екип е от най-елитните звена в САЩ. По дяволите, дори и след толкова поражения успяха да очистят поне двадесет души от врага за двадесет минути и се намираха на крачка от успешното завършване на мисията си, макар Динг да знаеше от опит, че Майър ще запомни тази операция само като схватката, при която загуби един от своите.

Водачът на екипа „тюлени” презареди автомата си.

— Предвид ранените и хеликоптерите отгоре, ще е много трудно да се измъкнем. Вие, момчета, познавате района по-добре от нас. Имате ли свежи идеи как да се измъкнем от тия лайна?

Чавес се наведе към него.

— Мой човек пътува насам с микробус. Ако се насилим, ще се съберем. Къде трябва да отидете?

„Тюленът” отвърна:

— На северния пристан на ферибота. Няколко километра оттук. Ще ни вземат с гумени лодки.

Чавес схвана, че тези хора са дошли тук с лодка или подводница и че техен човек ги чакал на брега с микробуса, докато другите им двама колеги са наблюдавали Джа. Като за гъсто населен град като Хонконг тази операция беше доста бърза и мръсна, но Динг знаеше, че Министерството на отбраната отчаяно опитва да спре киберзаплахата срещу своята мрежа.

Майър се обърна към Чавес:

— Изтеглих онези двамата от бара, защото исках да изпълня операцията със седем души и един да чака на волана. Те казаха, че вътре има четирима или петима пазачи и толкова.

Динг отвърна:

— Четирима бяха, но нещата доста бързо се оплескаха. Някакви костюмари от консулството влязоха в клуба, за да наблюдават Джа от името на Министерство на правосъдието според мен. Уплашиха охраната на китайчето и затова повикаха цял микробус хора, преди вие да пристигнете.

— Мамка му — каза Майър. — Трябваше да се сетим.

Чавес поклати глава.

— Законът на Мърфи.

Майър кимна.

— Никога не пропуска.

В този момент фаровете на една кола осветиха пътя през малкия парк. Колата забави ход и продължи съвсем бавно към тях.

Динг се обади на Гавин:

— Къде си?

— Карам на изток. Аз… Май се обърках. Не знам къде съм.

— Спри където си.

Колата спря.

— Светни с фаровете.

Фаровете присветнаха.

— Добре. Виждаме те. Дай напред около двеста метра, бързо, и скачай на задната седалка. Направи място, защото имаме дванадесет тела.

— Дванадесет?