Код "Заплаха" [bg]

Чавес почука слушалката, докато тичаше. Гавин отговори веднага.

— Къде си? — запита Чавес.

— Приближавам клуба отзад, но тук е пълно с хора. Някои от тях трябва да са от „Четиринадесет К”.

— Гавин, колата ни трябва много.

— Добре, но не обещавам. Не съм сигурен даже, че…

— Това е въпрос на живот и смърт! Направи нещо.

— Ама тук има полиция и…

— Измисли нещо и ми се обади — прекъсна го Чавес и затвори.

Тримата мъже се заковаха на място. Чуха пред себе си стрелба. От „Хеклер и Кох” МР7 със заглушител. Динг и Джак познаваха този звук.

Операторите се намираха някъде наблизо.

Джак влезе в малък бетонен двор между четири еднакви на вид сгради. Единствената светлина тук идваше от няколко червени китайски лампи, окачени на кабел над метални маси в двора и над малка оградена детска площадка. От другата страна на двора Джак забеляза под един навес групата мъже, които беше видял да излизат от бара.

Райън направи крачка назад, коленичи и отново надникна.

Мъжете изглеждаха сякаш току-що са нападнали Омаха Бийч[6]. Всеки беше или сериозно ранен, или помагаше на някой сериозно ранен. Двама носеха нещо, което приличаше на тяло на мъртвец.

Динг надникна бързо и веднага се скри, като издърпа Райън обратно зад прикритието. Остана така и изсвири остро с уста, след което извика:

— Чуйте! Тук има приятели! Група от трима ДПА! Готови сме да помогнем, ако желаете!

Съкращението ДПА хората от ЦРУ използваха, за да се идентифицират на терен. То означаваше „друга правителствена агенция” и създаваше по-голяма безопасност, отколкото да кажеш „Управлението” или „Компанията”, както наричаха често ЦРУ.

Чавес знаеше, че хората отсреща ще го разберат, независимо коя правителствена агенция на САЩ представляват.

Майър погледна към Рейноса, за да се увери, че не си въобразява какво е чул. Раненият оператор кимна разсеяно, после се опря на стената на двора и вдигна автомата за прикритие, в случай че са в капан.

Майър викна:

— Излезте един по един, с вдигнати и празни ръце!

— Излизаме — викна Чавес, вдигна ръце и пристъпи в слабата светлина под хартиените фенери.

Джак Райън и Адам Яо постъпиха по същия начин и след тридесет секунди се заеха да помагат на „тюлените”.

Майър каза:

— Можем да говорим, докато се движим.

Райън се спусна да хване мъжа с кървавите превръзки около левия прасец, а Адам Яо отмени пребледнелия „тюлен” със счупеното рамо и пое мъжа с простреляното коляно.

Чавес вдигна мъртвия „тюлен” от земята на рамо, за да могат двамата стрелци, които го носеха, да използват автоматите си.

Заедно десетте оцелели американци и завързаният и скрит под качулката Джа Шухай тръгнаха отново на север. Пак се движеха прекалено бавно, макар и не както преди.

Навсякъде се чуваха полицейски сирени и във всички посоки светеха фарове, отгоре летяха хеликоптери и светлините от прожекторите им се отразяваха от прозорците. За щастие на „тюлените”, двамата оператори от Колежа и Адам Яо, високите блокове не позволяваха на прожекторите на хеликоптерите да осветяват чак долу.