![Код "Заплаха" [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/3/kod-zaplaha-bg-download.jpg)
Код "Заплаха" [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #15
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-780-0
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Код "Заплаха" [bg]». Краткое содержание книги:
Джа лежеше по лице в задната част на колата, все още завързан и с качулка, ранените мъже превързваха раните си, а Майър се свърза с екипа за извеждане, за да обясни, че е на минути разстояние от тях.
Но в момента, в който той приключи разговора, нещата се объркаха. Включиха се в улица „Джафи”, където тя се пресича с улица „Пърсивал”, на по-малко от половин миля от мястото на престрелката и от ултралуксозния район „Козуей Бей”, когато някакъв цивилен стреля по тях с автомат от задната седалка на един „Форд Мустанг” кабриолет. Специален оператор Хоули получи наранявания в двете си ръце и в гърдите и се свлече напред върху волана.
Дванадесетместният автомобил се отклони рязко настрани, хлъзна се перпендикулярно на пътя, след това се обърна на едната си страна и измина по този начин тридесет метра, преди да се блъсне в предницата на малък шестнадесетместен автобус на градския транспорт.
Хоули загина от изстрелите на автомата, а друг от операторите си счупи рамото при удара.
Майър остана замаян, с нарязани от счупено стъкло брадичка, бузи и устни, но отвори с ритник задната врата на микробуса и се зае да организира хората си. Мъртвият и ранените биваха изнасяни или подпомагани, а затворникът — дърпан, и така всички се скриха в уличката, която водеше към водата на стотина метра на север.
Няколко секунди след като излязоха от улицата, на сцената долетяха бързо първите полицейски коли и се заеха да вадят озадачените пътници от градския автобус.
Триста метра на запад от мястото на сблъсъка с автобуса, Чавес, Райън и Яо тичаха през дъжда, като разбутваха окъснелите пешеходци и отскачаха от пътя на аварийни коли от всякакъв вид, които бързаха към клуб „Стайлиш” или се носеха към мястото на изток, където се чуваха изстрели.
Докато пресичаха осемте платна на „Канал Роуд”, Адам настигна Чавес и каза:
— Следвай ме! Между онези блокове има пешеходно кръстовище — оттам можем да тръгнем на север от „Джафи” и да излезем от по-спокойна улица.
— Давай — каза Динг.
Докато тичаха, Яо запита:
— Какъв е планът, като стигнем там?
— Ще мислим тогава — отговори Доминго, а после поясни: — Не можем да помогнем много на онези момчета, но се басирам, че всяка помощ ще им дойде добре.
Седемте оцелели „тюлени” имаха прекалено много задачи. Двама мъже носеха мъртвия си другар, един стискаше ФастБайт за яката и го дърпаше напред, а с другата ръка държеше пистолета си. Двамата оператори със сериозни рани на краката можеха да ходят сами, но с помощ от колегите си, един от които беше със счупено рамо. След като захвърли цялата си екипировка, сега той помагаше на мъжа с раненото коляно да куцука, като същевременно полагаше всички усилия да не изпадне в шок от болката от счупеното рамо.
Главен старшина Майър помагаше на Рейноса, загубил значително парче месо от левия си прасец.
Майър и един друг оператор все още можеха да използват малките си автомати със заглушители на цевите. Други двама държаха пистолети в ръце, но останалите трима живи не можеха дори да стрелят с пистолетите си, защото или трябваше да дърпат някого, или пък да се борят със собствените си наранявания.
Боеспособността на екипа на Майър спадна с над шестдесет процента за пет минути.
Вървяха възможно най-бързо през паркинги и задни улички и се стараеха да стоят максимално далече от полицейските коли, които префучаваха по улиците, както и от групичките бандити от „14К”, които издаваха позициите си с диви крясъци.
Заради дъжда и късния час тук, на няколко преки от оживения ресторант и бар на „Локхарт Роуд”, нямаше много минувачи, което за Майър значеше, че всяка групичка мъже на боеспособна възраст е възможна заплаха.
Когато доближиха редица затворени магазини в приземния етаж на един строящ се небостъргач, закрити с решетки от бамбук, Банерман викна:
— Контакт отляво!
Майър насочи лазерния лъч към трима млади мъже, които тичаха по една странична улица с автомати в ръце. Един от тях изстреля дълъг откос от своя „Калашников” със сгъваем приклад и вдигна във въздуха искри и парченца асфалт от улицата близо до групата „тюлени”, но Майър и сержант Уейд Липински откриха огън със своите автомати и убиха тримата нападатели за няколко секунди.
Опасността беше елиминирана, но стрелбата от автомати и воят на алармите на околните коли вещаеха лошо за Майър и екипа. Бандите триади можеха лесно да ги открият.