![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Я виж ти — разпознах гласа на Мейсън. — Кой бил тука…
Беше се настанил в едно ъглово сепаре заедно с още пет човека, а мястото беше само за четири. От гърлото на бутилка за вино в плетена кошничка стърчеше запалена свещ, а на голата маса забелязах пълни чаши.
— Мога ли да те видя за малко, Вик?
— Mais oui, mais oui — засмя се той, вдигна глава и се провикна с „Хей, Лорейн!“ към портиера в шалварите, който ме беше превел до неговата маса.
— Седни да пийнеш едно — покани ме той и се попремести на седалката, като се опита да избута другите, за да ми направи място.
— Важно е, Вик — казах.
— Хайде де, седни, за бога! — зафъфли той престорено. — Хей — обърна се той към другите на масата, — това е Пол Мърфи.
— Приятно ми е — казах, те се усмихнаха и ми кимнаха доста въздържано. Тримата младежи, които седяха заедно от едната страна на сепарето, бяха просташки женствени, носеха крещящи вратовръзки с големи двойни възли, яките на ризите им бяха с четири номера по-широки, отколкото трябваше, лицата им бяха излети по сладникавия, приповдигнат естетически калъп, налаган от снизходителните любещи майки, ще речеш, че са взели занаята на Челини. От страната на Мейсън до него седеше жена — около трийсетгодишна, с изсечени, мъжки черти, а в ъгъла — един мъж. Мъжът беше Рей Прат — агентът, едното от ченгетата, които съвсем наскоро причакваха Джинкс в сервиза на Мейсън.
— Какво искаш? — попита Лорейн.
— Искаме чаша за моя приятел — отвърна Мейсън.
— Какви са тия викове… — замърмори портиерът. — Аз да не съм келнер, моята работа не е да сервирам. Като искаш чаша, повикай келнер.
— Тогава бъди така добър да изпратиш някой келнер.
Лорейн изфуча навън.
— Недей, Вик, благодаря ти. Неприятно ми е, че ти се натрапвам по този начин, но става въпрос за нещо важно. Нека да поговорим за минутка, ако обичаш.
— Добре… — надигна се той от мястото си.
— Довиждане… — обърнах се към компанията около масата.
Пробих си обратно път към фоайето и се спрях пред едната от фотографиите — тази с полегналата гола жена.
Мейсън дойде при мен. Заговорих тихичко:
— Вик, захванали сме се с една работа. Нещо голямо.
— Кои сте вие?
— Знаеш кои. Искам да разбера едно нещо. Мислиш ли, че ще можеш да наемеш един автомобиловоз за ден-два?
— Автомобиловоз ли? За какво ти е автомобиловоз?
— Трябва ми. Можеш ли да наемеш отнякъде един автомобиловоз?
— Вероятно ще…
— Но без шофьор. Само автомобиловоз. Шофьор не ни трябва. Сами ще си го караме.
— Ще се захванете с пренос-превоз на автомобили, така ли?
— На един автомобил. Само на един. Твоето не се губи, аз съм насреща. Мислиш ли, че ще можеш да го уредиш?
— Предполагам, че ще мога.
— Каква е вероятността?
— Предполагам, че ще го уредя. Но ще разбера утре сутрин.
— По кое време сутринта? Кога най-рано ще можеш да разбереш?
— Много си се разпъргавил за тази работа, а?
— Да, разпъргавил съм се. Ще спя по-добре, ако знам, че можеш да уредиш нещо.
— Сигурно ще успея да уредя. Но не мога да се обадя преди осем и половина сутринта.
— Значи си сигурен, че ще ти го дадат, а?
— Да.
Потупах го по гърба.
— Благодаря, Вик. Много ти благодаря. Олекна ми.
— Ела да изпием по едно.
— Трябва да поспя малко, Вик. Не знам откога не съм спал, не знам откога не съм се отпускал и дано тази вечер да ми се отдаде такава възможност. Ще ти се обадя сутринта.