Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Лан и Моарейн яздеха бавно към мъглата, която се беше издигнала до коленете на конете им, и спряха предпазливо от другата й страна. Айез Седай огледа белезникавото валмо, което ги беше разделило. Сред мъглата се носеше бледа светлина, която нарастваше, докато мъгливото пипало ставаше все по-гъсто, но не много по-ярко от луната. Конете помръднаха колебливо, дори Алдийб и Мандарб.
— Какво е това? — попита Нинив.
— Злото на Шадар Логот — отвърна Моарейн. — Машадар. Невиждащо, немислещо, движи се из града безцелно, като червей, ровещ в земята. Ако те докосне, загиваш.
Ранд и останалите дръпнаха конете си назад, но не много. Младежът си помисли колко бе искал да се отърве от Айез Седай — а сега тя му се струваще безопасна като родния дом в сравнение с това, което ги заобикаляше.
— Тогава как можем да се съберем с вас? — извика Егвийн. — Можеш ли да убиеш това нещо… и да ни отвориш път?
Смехът на Моарейн беше горчив и къс.
— Машадар е огромен, момичето ми, огромен като самия Шадар Логот. Цялата Бяла кула не би могла да го убие. И да можех да го уязвя с помощта на Единствената сила, колкото да ви пусна да минете, това би привлякло Получовеците като тръбен зов. А Машадар веднага ще се изсипе, за да възстанови това, което съм убила, ще връхлети и сигурно ще оплете всички в мрежата си.
Ранд се спогледа с Егвийн, после попита какво да правят. Моарейн въздъхна, преди да му отговори.
— Не ми харесва, но каквото има да става, ще стане. Това нещо не може да се е разпространило навсякъде. Други улици сигурно са чисти. Виждате ли онази звезда? — Тя им посочи една червеникава звезда ниско на изток. — Вървете по тази звезда и тя ще ви отведе до реката. Каквото и да се случи, движете се към реката. Придвижвайте се колкото се може по-бързо, но най-важното — не вдигайте шум. Не забравяйте, че има тролоци. И четирима Получовеци.
— Но как ще ви намерим? — възрази Егвийн.
— Аз ще ви намеря — каза Моарейн. — Бъдете спокойни, мога да ви намеря. А сега тръгвайте. Това нещо е напълно лишено от разум, но може да надушва храна. — И наистина, от просналата се по улицата между тях белезникава маса се бяха надигнали сребристосиви въжета. Те се люшкаха безцелно из въздуха като пипалата на някое сторъко същество на дъното на езеро във Водния лес.
Когато Ранд вдигна глава и надникна през сгъстилата се мъгла, Стражникът и Айез Седай вече бяха изчезнали. Той облиза устни и погледна спътниците си. Всички бяха не по-малко изнервени от него. И нещо по-лошо: всички, изглежда, чакаха някой да тръгне пръв.
Сега пипалата се изпънаха към тях, вече на половината разстояние отпреди, и съвсем не се люлееха безцелно. Бяха избрали плячката си. Той изведнъж усети с пълна сила колко му липсва Моарейн.
Той смуши Облак и сивушкото закрачи, дърпайки юздите, за да му позволят да се затича. Това, че Ранд тръгна пръв, сякаш го превърна негласно във водач и останалите го последваха.
След като бяха останали без Моарейн, сега нямаше кой да ги пази, ако се появеше Мордет. И тролоците. И… Ранд се насили да престане да мисли. Щеше да следва червената звезда. Трябваше да се придържа само към тази мисъл.
На три пъти им се наложи да се връщат, понеже улиците бяха задръстени от срутени камъни и тухли. Ранд дочуваше късото и остро дишане на останалите, на ръба на паниката. Сам той стисна зъби, за да не изпъшка. „Трябва поне да ги накараш да мислят, че не те е страх. Ще свършиш добра работа, празноглав тъпако! Ще успееш да измъкнеш и да спасиш всички.“
На следващата пресечка цяла стена от мъгла беше обляла натрошения паваж, ярка като пълна луна. Никой не изчака. Обърнаха се и препуснаха по-надалеч, без да ги е грижа за шума, който вдигат.
И изведнъж пред тях изникнаха тролоци, на не повече от десет разтега разстояние.
За миг хората и тролоците се спряха, едните не по-малко изненадани от другите. Появиха се още тролоци, после още и още, блъскаха се в предишните, скупчваха се в изумена маса туловища при вида на човешките същества. Но изумлението им трая само миг. Гърленият им вой отекна сред околните здания и тролоците се понесоха напред, заставяйки хората да се пръснат като подплашени пъдпъдъци.
— Насам! — извика Ранд, но чу същия вик от още пет гърла. Припряно се озърна през рамо и видя, че спътниците му се пръскат в различни посоки, а тролоците се разделят да ги преследват.
Три от чудовищата се затичаха по петите му, размахали завързаните на дълги прътове въжени примки. Кожата му настръхна като разбра, че тичат почти толкова бързо, колко и конят. Притисна се към врата на Облак и го пришпори.