Окото на света

— В града са проникнали тролоци — каза Лан. — След малко повече от час ще се появят и тук. А Давол са най-лошите от всички. — Той се зае да разбужда останалите.

Моарейн чевръсто почна да прибира завивките си.

— Колко са? Знаят ли, че сме тук? — Гласът й прозвуча спокойно, сякаш в тази новина нямаше нищо обезпокояващо.

— Не мисля — отвърна Лан. — Над сто са, но са толкова изплашени, че са готови да убият всичко, което се движи, могат да се избият и помежду си. Получовеците едва ги удържат — цели четирима само с един юмрук — и дори те, изглежда, не искат нищо друго, освен да преминат през града колкото може по-бързо. Не се пръскат да претърсват и са толкова небрежни, че ако не се намирахме точно на пътя им, щях да реша, че няма защо да се безпокоим от тях.

— Нещо друго има ли?

— Само това — добави Лан замислено. — Мърдраалите са принудили тролоците да влязат в града. Но какво е принудило тях?

Всички слушаха мълчаливо. Том изруга тихо, а Егвийн изплашено попита:

— Тъмния ли?

— Не говори глупости, момиче — сряза я Нинив. — Тъмния е окован в Шайол Гул от Създателя.

— Засега поне — съгласи се Моарейн. — Не, Бащата на лъжите не е тук, но така или иначе трябва да се махаме.

Нинив я изгледа мрачно.

— Да оставим защитата на стражите и да прекосим Шадар Логот нощем?

— Или да останем и да посрещнем тролоците — отвърна Моарейн. — За да можем да ги отблъснем тук, ще ни трябва Единствената сила. Но тя ще унищожи стражите и ще привлече онова нещо, от което те са предназначени да ни пазят. Освен това ще е все едно да вдигнем сигнален огън на всички околни кули за всеки Получовек на двадесет мили околовръст. Не бих искала да напуснем, но сега ние сме плячката, а хрътките диктуват преследването.