Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Докато чаках зад кулисите, изпитвах странното усещане, че ме притиска тежестта на цялата сграда — разбира се, тъгата винаги ми се е струвала като нещо необикновено тежко. Белите чорапи на добрата танцьорка са винаги с един номер по-малки, за да усеща с ходилата си ръбовете на дъските на сцената. Но докато стоях и се опитвах да намеря у себе си сили за танца, чувствах върху си такава тежест, че усещах не само ръбовете по сцената, а и нишките на самите чорапи. Най-сетне чух музиката на барабаните и шамисена и мекото шумолене на дрехите на момичетата, които заситниха покрай мен на сцената, но ми е трудно да си спомня какво стана по-нататък. Сигурна съм, че вдигнах ръце със сгънатото ветрило и присвих колене — в тази поза се появявах на сцената. Впоследствие не чух да намекват, че не съм излязла навреме, но си спомням отчетливо само как гледах с удивление колко уверено и плавно се движат ръцете ми. Бях упражнявала хиляди пъти този танц и това би трябвало, предполагам, да е предостатъчно. Защото макар съзнанието ми да се беше изключило, изиграх ролята си спокойно и без всякакви усилия.
Всеки път до края на месеца се приготвях за излизане на сцената, като се съсредоточавах върху „Придворен се връща при съпругата си“, докато не усетех тежестта на тъгата. Ние, човешките същества, имаме удивителна способност да свикваме с всичко, но когато си представех как Мамеха, скрита от погледите на придворния и любовницата му, разкрива в танц дълбоката си скръб, не можех да се въздържа да не изпитам онази тъга, както вие не бихте могли да се въздържите да не помиришете разрязана ябълка на масата пред вас.
Един ден през последната седмица на танците двете с Мамеха останахме до късно в гримьорната, увлечени в разговор с друга гейша. На излизане от театъра не очаквахме да видим никого вън — и наистина хората се бяха разотишли. Ала на улицата шофьор в униформа изскочи от една кола и отвори задната врата. Двете с Мамеха понечихме да отминем, но от колата слезе Нобу.
— О, Нобу сан! — удиви се Мамеха. — Бях започнала да се безпокоя, че вече не се интересувате от компанията на Саюри! Всеки ден този месец се надявахме да се обадите…
— Вие ли ще се оплаквате, че са ви накарали да чакате? Чакам пред театъра вече повече от час.
— Да не би току-що да излизате от поредното представление? — попита Мамеха. — Саюри е вече звезда.
— Не — отвърна той. — Излязох преди цял час от театъра. Имах достатъчно време да позвъня и да изпратя шофьора до центъра на града да вземе нещо.
Нобу потропа по стъклото на колата и така стресна бедния човек, че фуражката му падна. Шофьорът спусна стъклото и подаде на Нобу плик от станиол. После Нобу се обърна към мен, аз му се поклоних дълбоко и казах колко съм щастлива, че го виждам.
— Ти си много талантлива танцьорка, Саюри. Аз не правя подаръци току-така — каза той, но мисля, че не беше истина. — Сигурно затова Мамеха и другите в Гион не ме обичат колкото обичат другите мъже.
— Нобу сан! — възкликна Мамеха. — Кой ви е казал някога подобно нещо?
— Отлично знам какво обичате вие, гейшите. Докато един мъж ви отрупва с подаръци, се примирявате с всякакви глупости.
Нобу ми подаде малкия пакет.
— Нобу сан — казах, — с каква глупост ме молите да се примиря?
Казах го на шега, разбира се, но Нобу не го възприе така.
— Не казах ли току-що, че не съм като другите мъже? — измърмори той. — Защо вие, гейшите, никога не вярвате на хората? Ако искаш това, по-добре го вземи, преди да съм размислил.
Благодарих му и взех пакетчето, а той отново потропа по прозореца на колата. Шофьорът изскочи и му отвори задната врата.
Стояхме приведени в поклон, докато колата се скри зад ъгъла. После Мамеха ме отведе обратно в градината на театъра. Седнахме на каменна скамейка с изглед към езерото с шараните и надникнахме в плика от Нобу. В нея имаше само една кутийка, загърната в златиста хартия с релефния щемпел на известен магазин за бижута и завързана с червена панделка. Отворих я и открих скъпоценен камък — рубин с големината на прасковена костилка. Приличаше на огромна капка кръв, пробляскваща на слънчевата светлина на повърхността на езеро. Завъртях го в ръката си и отблясъците заподскачаха от една полирана повърхност на друга. Усещах ги, сякаш подскачаха в гърдите ми.