Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— И какво стана?
— Пълна простотия, това стана! Правителството съсипа един гениален човек. Накараха ме да свидетелствам срещу него. Това знаехте ли го? — Горчивината в гласа на икономиста беше почти осезаема. — Джак беше най-добрият ми приятел. Още не мога да повярвам.
— Какво имате предвид?
— Ще си помисли човек, че Джак е изобретил… знам ли, бомба или нещо такова. Вие така сте си помислили, нали? Така си мислят всички.
— Апъл каза, че било батерия.
— Точно! Батерия! Батерия, която щеше да издържа десет пъти повече от всичко друго на пазара. С кажи-речи същите компоненти. Човек би помислил, че ще искат такова нещо да се появи на пазара. От екологични съображения, ако не друго. Но не. Явно замърсяването е по-важно за националния интерес. — Мъжът направи пауза. — Сигурно долавяте, че съм разочарован?
— Малко — каза Бърк.
— Загубих стотина милиона долара! Да не споменавам факта, че щяхме да променим света. Е, Джак по-точно. Искаше да основе фондация. За местното население.
— Северноамериканските индианци.
— Не само. В Бразилия имат същите проблеми — обясни Ели. — В Австралия, в Африка… навсякъде е същото. Трябва да включите това в статията си.
— Ще го включа — обеща Бърк. — Но все още не мога да разбера защо правителството е погнало вашето изобретение.
Ели изсумтя.
— Сигурно са решили, че ще им даде предимство на бойното поле. Но кой знае? Продуктът щеше да е истински хит. Щеше да разбуни пазара. Не искам да навлизам в подробности, но появата му би ударила определени промишлени компании, както и определени интереси в минното дело. А някои от въпросните среди финансират кампаниите на дадени политически сили. Така че може и това да е изиграло своята роля, но… кой знае? Те не ти дават обяснение. Просто вземат каквото си харесат.
— Апъл спомена, че Джак се е опитал да надхитри…
— … правителството, да. Направи го. Но го усетиха и му щракнаха белезниците.
— Какво стана?
— Ами Джак подаде молба за издаване на патент. Там редът е следният: внасяш спецификациите си, обясняваш какво представлява изобретението, прилагаш чертежи, понякога и макети, и пращаш всичко в пакет. Служителят от патентната служба прави оценка. Дали се отнася за нещо съвсем ново, дали е налице съществено подобрение на съществуващи технологии, или е просто разработка. Батерията на Джак почиваше донякъде на чужда идея… — Ели направи пауза, после продължи: — Както сам се изразяваше, стъпил бил на раменете на гиганти и най-вече на един конкретен гигант, сърбин на име…
— Тесла.
— Точно. Подготвили сте си домашното, виждам. Както и да е, батерията на Джак стъпваше върху някои прозрения на Тесла и по-точно върху един от по-малко популярните му патенти. Но дали представляваше значително подобрение на съществуващите технологии? О, да! Определено. Откъдето и да го погледнеш.
— И какво направихте?
— А вие как мислите? Учредихме корпорация.
— И постигнахте успех? — попита Бърк.
— Да. „Клайнър Пъркинс“ обещаха начален капитал от половин милион долара още преди да сме изготвили бизнес плана си. Изслушаха ни, погледнаха прототипа и написаха чек.
— И после?
— Малко по-късно уредих среща с „Морган Станли“.
— И какво стана?
— Ами какво стана… — отвърна Ели. — Стана това, че получихме официално писмо от службата по патентите. Мисля, че съдържаше три реда. В общи линии гласеше, че предложеното за патентоване изобретение представлявало национален интерес и вследствие на това щяло да бъде конфискувано по силата на Закона за секретността на изобретенията. Приложен беше и чек за сто петдесет и две хиляди долара. Ето това стана.
— Мили Боже — възкликна Бърк. — И какво направихте вие?
— Какво направихме ли? Говорих с адвокат Апъл и последвах съвета й.
— Който беше?…
— Да забравим за цялата работа. След което аз хванах самолета за Зихуатенейо в Мексико и не изтрезнях цяла седмица.
— А Уилсън?
— Джак… реагира различно. Онази среща, за която споменах… в „Морган Станли“. Отишъл в Бостън и направил презентацията все едно нищо не се е случило. Променил само мястото на бъдещото производство. Решил да го започне в някоя офшорна зона.
— И правителството разбрало — каза Бърк.
— Един от присъстващите на презентацията в „Морган Станли“ е директор на „Ин-Кю-Тел“, така че…
— Какво е „Ин-Кю-Тел“?
— Частна компания за рискови инвестиции, която на практика е собственост на ЦРУ — поясни Ели. — Но не работи под прикритие или нещо такова. Не. Просто инвестира във високотехнологични компании с единствената цел ЦРУ да е в крак с всичко ново в областта на националната сигурност — и това е съвсем официално. Централата им е в Долината. Изобщо всичко е повече от законно. Идеята е, че осигуряват финансиране на новосъздадени дружества, които се занимават с въпроси от интерес за управлението. Знам ли… софтуерни програми за търсене на кодови думи в текстове на арабски, нови видове телесна броня, такива неща.