Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
В цял Нуменор се славела хубостта на Инзилбет, дъщеря на Линдорие, която пък била сестра на Еарендур — владетелят на Андуние по времето на крал Ар-Сакалтор, бащата на Ар-Гимилзор. И Гимилзор взел Инзилбет за съпруга, макар че тя не го желаела, защото дълбоко в сърцето си почитала Валарите, както я учела нейната майка; ала тогавашните крале и техните синове били горделиви и не търпели да оспорват желанията им. Нямало обич между Ар-Гимилзор и неговата кралица, както по-късно и между синовете им. По-големият, Инзиладун, бил досущ като майка си по нрав и по облик; ала по-малкият, Гимилхад, станал още по-зъл и горделив от баща си. И ако можел да избира, Ар-Гимилзор щял да го избере за наследник пред първородния си син.
А когато се възкачил на престола, Инзиладун си избрал титла от елфическия език както в древните времена и се нарекъл Тар-Палантир, понеже бил прозорлив не само с очите, но и с ума си, та дори и ония, що го ненавиждали, се бояли от мъдрите му слова. Той прекратил гоненията на Верните и отново почнал да посещава по празниците светилището на Еру върху Менелтарма, което Ар-Гимилзор бил занемарил. Почитал Бялото дърво и възстановил грижите за него; и от Тар-Палантир тръгнало пророчеството, че когато Дървото изсъхне, туй ще е поличба за края на кралския род. Но твърде късно дошло неговото разкаяние и не могло да усмири гнева на Валарите от високомерието на предишните крале, а и малцина Нуменорци съжалявали за сторената грешка. А Гимилхад бил жесток и силен, та застанал начело на ония, що се наричали кралски люде и къде открито, къде потайно, неуморно оспорвал волята на брат си. Тъй помръкнали в дълбока скръб дните на Тар-Палантир; и той предпочитал да живее по западния бряг, където често се изкачвал на древната кула, построена от крал Минастир върху хълма Оромет край Андуние и оттам се вглеждал на запад с надеждата да съзре платно над хоризонта. Ала не идвали вече кораби от Запада към Нуменор, а Авалоне бил обгърнат в мъгла.
Гимилхад умрял две години преди да привърши вторият век от живота му (а за потомък на Елрос това се смятало за ранна кончина, макар че кралският род бил западнал), но и след неговата смърт нямало покой за краля. Защото синът му Фаразон бил станал още по-алчен и зъл от баща си. Често потеглял начело на военните походи, които Нуменорците пращали към крайбрежието на Средната земя, за да разширят своята власт над човешкия род; тъй се прославил като умел пълководец по суша и по море. Затуй когато узнал за смъртта на баща си и се завърнал в Нуменор, хората го приели с открити сърца; защото носел несметни богатства и изпървом ги раздавал с щедра ръка.
Най-сетне Тар-Палантир се изтощил от скръб и напуснал живота. Нямал друг наследник освен една дъщеря, която бил нарекъл с елфическото име Мириел; и на нея се полагал престолът както по право, тъй и според нуменорските закони. Но Фаразон я взел за съпруга, като погазил и нейната воля, и законите, които забранявали дори на кралете да сключват брак между братовчеди. И след сватбата веднага се възкачил на трона с титлата Ар-Фаразон (в превод на елфически Тар-Калион); а името на кралицата си променил на Ар-Зимрафел.
Най-могъщ и най-горделив бил Ар-Фаразон Златни сред всички владетели, що държали скиптъра на Морските крале след създаването на Нуменор; а по онова време вече двайсет и три крале и кралици били властвали на Нуменорците, преди да легнат върху златни постели в дълбоките си гробници под връх Менелтарма.
И като седнал на високия престол в град Арменелос през най-могъщите дни на кралството, той почнал да крои мрачни планове за война. Защото в Средната земя бил опознал силата на Саурон и омразата му към Задмория. А скоро мнозина корабовладелци и капитани, идващи от Изтока, му донесли вестта, че откакто Ар-Фаразон напуснал Средната земя, Саурон напредвал с цялата си войска и обграждал крайбрежните градове; обявявал се за крал на всички люде и не криел намеренията си да изтласка Нуменорците обратно в морето, а ако потрябва, да унищожи и самия Нуменор.
Свирепо се разгневил Ар-Фаразон от тия вести, а сетне дълго размишлявал в самота и сърцето му се изпълнило с жажда за безгранична власт и върховна воля. Решил тогава на своя глава, без да се посъветва с Валарите или поне с някой от мъдреците, сам да се обяви за крал на всички люде и да превърне Саурон в свой покорен васал; защото в безумната си гордост смятал, че никога не ще се яви на този свят по-могъщ владетел от него, наследника на Еарендил. По онова време започнал да трупа огромни запаси от оръжие и изградил безброй военни кораби; а когато всичко било готово, повел своята армия през морето на изток.