Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
Независимо от това Нуменорците си мислели, че живеят във време на благоденствие и че макар да не са станали по-щастливи, то поне силните вече са по-силни, а богатите — по-богати. Защото с помощта и съветите на Саурон те продължавали да трупат богатства, създавали нови машини и изграждали все по-големи кораби. Цели армии с железни доспехи плавали към Средната земя и пристигали там не като благодетели, не дори и като господари, а като кръвожадни завоеватели. Преследвали хората от Средната земя, отнемали им всичко и ги поробвали, а мнозина от тях избивали жестоко върху своите олтари. Защото по онова време Нуменорците издигали в крепостите си храмове и величави гробници; хората се страхували от тях и споменът за милостивите древни крале малко по малко помръкнал в сянката на безброй разкази за неописуема жестокост.
Тъй Ар-Фаразон, крал на Звездната страна, се превърнал в най-жестокия тиранин, който бил виждал светът откакто изчезнал Моргот, макар че всъщност Саурон дърпал конците иззад трона. Но минали години и в края на жизнения си път кралят усетил, че сянката на смъртта се прокрадва към него; и страхът му прераснал в гняв. Тъкмо този час отдавна подготвял и чакал Саурон. Заговорил тогава на краля, че толкова величав владетел трябва да има власт над всичко в света и да не признава чужда повеля или забрана. А подир туй добавил:
— Валарите са си присвоили страната, в която няма смърт; и с лъжи се опитват да я укрият от вас, понеже са завистливи и се боят, че кралете човешки ще им отнемат безсмъртните земи и върховната власт над света. Не ще и дума, толкоз велик дар като безсмъртието не е за всекиго, а само за най-достойните и могъщи люде от знатно потекло, ала безкрайна несправедливост е да се укрива този заслужен дар от краля на кралете Ар-Фаразон, най-велик сред синовете на тая земя, с когото единствен Манве (а кой знае дали и той) би могъл да се сравнява. Но великите крале не признават забрани и взимат каквото им се полага.
А Ар-Фаразон бил оглупял и усещал сянката на смъртта, тъй като животът му отивал към края си, та затуй послушал словата на Саурон; и тайно се замислил как да започне война срещу Валарите. Дълго подготвял той своите планове и не говорел за тях, ала не всичко останало скрито. И Амандил като узнал замислите на краля, изтръпнал от ужас, понеже знаел, че простосмъртните люде не могат да победят Валарите и целият свят ще бъде погубен, ако някой не предотврати войната. Повикал тогава сина си Елендил и му рекъл:
— Мрачни дни настанаха и няма надежда за човешкия род, защото Верните са малцина. Затуй съм решил да постъпя като нашия древен предтеча Еарендил — да отплавам на запад въпреки забраната и додето още е време да измоля помощ от Валарите, а ако трябва, дори от самия Манве.
— Значи си решил да измениш на краля? — запитал Елендил. — Защото много добре знаеш, че ни обявяват за предатели и вражески съгледвачи, ала до днес това беше лъжа.
— Бих изменил на краля — отвърнал Амандил, — ако мислех, че Манве се нуждае от подобно послание. Защото има само една вярност, на която човек не може да измени за нищо на света. Ала аз ще моля Всемогъщите да се смилят над човешкия род и да ни избавят от лукавия Саурон, тъй като поне неколцина измежду нас им останаха верни. Колкото до забраната, готов съм да поема наказанието, за да не падне вина върху моите близки.
— Но каква ще е съдбата на твоите близки, татко, когато деянието ти се разчуе?
— Не бива да се разчуе — казал Амандил. — Ще се подготвя тайно и ще потегля на изток, както правят всеки ден множество кораби; а сетне, доколкото ми позволят ветровете и съдбата, ще заобиколя от север или от юг да диря западните брегове. А тебе и твоите близки, сине мой, ще посъветвам да си подготвите кораби и да натоварите на тях всичко, с което сърцата ви не искат да се разделят; а когато корабите бъдат готови, излезте с тях в залива пред Ромена и пръснете сред хората мълва, че изчаквате удобно време да ме последвате на изток. Вече не съм толкова скъп приятел на нашия сродник върху трона, че да скърби прекалено като ме види да отпътувам за година или дори завинаги. Ала не показвайте, че смятате да вземете на борда мнозина — това ще го разтревожи, защото той замисля война и ще се нуждае от всеки мъж, годен да носи оръжие. Потърсете сред Верните ония, в които сте сигурни и им предложете да дойдат вас, ако са готови да споделят съдбата ви.