Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
Лявата му половина натежаваше все повече и повече и Марий се чувстваше като пленник, вързан с верига за крака. Но понеже друг изход нямаше, продължаваше неуморно напред, за да стигне най-сетне стените на Минтурна. Докато се приближаваше до града, скрит в близката гора, Марий забеляза петдесетина конници, които идваха в тръс откъм Апиевия път. Старецът се прислони зад няколко елхови дървета и проследи непознатите, които спокойно минаха през градската порта и се изгубиха в града. За щастие пристанището на Минтурна се намираше вън от крепостта, затова Марий заобиколи стените отдалеч и стигна незабелязано до кея.
Време беше да се освободи от коня. Развърза торбата с парите от седлото и като шибна здраво животното, го прати обратно към Цирцеи. След което си хареса една приветлива кръчмичка. Щом влезе вътре, обяви на всеослушание:
— Аз съм Гай Марий. Осъден съм на смърт заради държавна измяна. Никога не съм бил толкова уморен през живота си. Искам вино.
В кръчмата имаше само седем души. Всички се обърнаха към него и го изгледаха със зяпнали уста. Изведнъж столовете заскърцаха и моряците го наобиколиха — не за да му причинят зло, а за да го пипнат за щастие.
— Заповядай, заповядай! — покани го да седне сияещият съдържател. — Ама наистина ли си Гай Марий?
— Защо, не отговарям ли на описанието? Вярно е, че съм дърт като вещица и половината лице ми го няма, но не ми казвай, че можеш да срещнеш Гай Марий и да не го познаеш!
— Аз винаги ще позная Гай Марий, ако го срещна — обади се един от клиентите. — Ти си Гай Марий. Бяха на Форум Романум, когато защити Тит Титиний.
— Вино, искам вино — рече вместо отговор Марий.
Веднага му го поднесоха и понеже той обърна чашата си на един дъх, наляха му втора. Предложиха му и храна.
Докато се хранеше, бе така любезен да разкаже на околните за нашествието на Сула и за собственото си бягство. Нямаше нужда да обяснява в какво точно се състои престъплението пердуелион и какво става с осъдените. На целия полуостров едва ли имаше човек — независимо дали римлянин, латин или италиец, който да не знае що е това държавна измяна. По принцип хората от кръчмата не само че не биваше да си губят времето в излишни приказки с един държавен изменник, ами вече трябваше да са го издали пред градските власти и да са се погрижили за екзекуцията… Което означаваше, че и те самите могат да я изпълнят. Но никой от тях дори не помисли да стори подобно нещо. Всички искаха да чуят историята от собствената му уста, а когато той се умори да разказва, слушателите му скочиха да му помогнат по дървената стълба на горния етаж. Беглецът се отпусна тежко на леглото и в продължение на десет часа спа непробудно.
Когато се събуди, установи, че някоя добра душа е изпрала и наметалото, и туниката му, и е измила ботушите му — отвън и отвътре. Откакто се бе качил на злощастния кораб на Мурций, не се бе чувствал така бодър и отпочинал. Дори не му трябваше помощ, за да слезе по паянтовата стълба. За негова огромна изненада заведението беше претъпкано с народ.
— Всички са дошли заради теб, Гай Марий — осведоми го съдържателят, който излезе най-отпред, за да му подаде ръка. — За нас е чест да те подслоним в своя град!
— Аз съм човек, осъден на смърт, кръчмарю, и предполагам, че цялата страна гъмжи от въоръжени мъже, които ме търсят. Аз самият видях как вчера дружина главорези влезе в града ви.
— Да, те са сега на площада и разговарят с градските дуумвири. Също като теб, Гай Марий, и те си отпочинаха добре през нощта, а сега обикалят из Минтурна. Половината град знае, че си тук, но това да не те тревожи. Никой от нас няма да те предаде. Нито ще кажем на дуумвирите. Те са от хората, дето слагат закона над всичко, и държат той да бъде спазван до последната буква. По-добре да не разберат, че си тук. Ако научат, колкото и да не им се иска, ще поискат да те екзекутират.
— Благодаря ви за съчувствието, добри хора — не знаеше какво друго да каже Марий.
Щом кръчмарят свърши да говори и се дръпна встрани, на негово място застана нисък и възпълничък човечец, когото не си спомняше от предната вечер.
— Казвам се Авъл Белей — представи се той, — и съм един от по-едрите търговци в града. Притежавам няколко кораба, така че ако знам от какво се нуждаеш, мисля, че лесно бих могъл да ти услужа.
— Нуждая се от кораб, който да ме отведе далеч от Италия. Трябва да отида на място, където никой римлянин не би могъл да посегне над живота ми.
— Това няма да е трудно за мен. Тези дни пристигна тъкмо корабът, който ще ти свърши работа. Ти закуси спокойно, аз ще те изчакам, за да те заведа до него.