Звездни асове

Всички гледаха отчаяно и всеки смяташе наум колко пари са му останали от джобните, когато старфонът на професор Клод иззвъня.

— Ще ме извините ли за момент? — каза той учтиво, след което се отдалечи, но те все още го чуваха.

— Здравей майко. Какво?! А… да, да, естествено, че не съм забравил! Да, майко, знам, че с Вероника правим двадесет години брак днес. Е, как бих могъл да забравя, не ставай смешна. Да, да, естествено, приготвил съм ѝ нещо специално, как иначе… да, да, не се притеснявай. Чао!

Когато Професорът затвори, не беше останала и следа от ведрата му физиономия. Сега той имаше изражение на престъпник, бягащ за живота си.

— Съжалявам, но няма да мога да Ви помогна тази вечер, аз…

— Но, Професоре! — опита се да го спре Габриела.

— Как можах да забравя, мътните ме взели! — вайкаше се Клод. — Нямам време, трябва светкавично да измисля нещо впечатляващо, нещо мило и красиво, един букет цветя няма да е достатъчен! О, Боже, тя ще се досети, че… — в този момент професорът се спря, загледан в петимата с безумен поглед, сякаш току-що го беше осенила гениална идея.

— Вие! Вие сте огнените артисти, нали?

— Ами да… — отговори Габриела.

— Вие можете да ме спасите! Много е важно!

— Но ние трябва да открием начин да се приберем до сутринта, професоре!

— Не го мислете! Ще ви дам моя кораб! Зарежете тая барака! Но първо трябва да направите огнено шоу, за да изненадаме жена ми! Тази вечер под терасата на моята къща, след час и половина! Ще можете ли да го направите? — в лицето му се четеше отчаяние. Петимата се спогледаха.

— Тръгнем ли след два часа, мисля, че ще успеем до сутринта да стигнем! — прецени Мегън. Останалите кимнаха.

— Добре, професоре, ако ни предоставите кораба си, за да можем да се върнем в Седми флот, ще направим шоуто, нямате грижи! — каза най-сетне Габриела.

В следващите минути те се натовариха на личния кораб на професора. Изглеждаше много по-нов и модерен в сравнение с този, който купиха от Мазния Мъри. Първо се отбиха до хотела, за да вземат цялото оборудване, необходимо за шоуто. След това се насочиха към предградието, където се намираше къщата на Клод. Тя беше спретната двуетажна постройка. Професорът им показа терасата, на която щеше да се появи заедно с жена си. Разбраха се в момента, в който това се случи, долу на улицата да започне изненадващо огнено представление. Музиката щеше да идва от паркирания наблизо кораб на професора. Петимата се преоблякоха в сценичните си костюми и започнаха бързо да поят уредите си с гориво. Когато приключиха, дадоха знак на професора, че са готови. Той приглади косата и ризата си, пое дълбоко въздух и влезе през входната врата на къщата си. Минаха няколко напрегнати минути на очакване. Габриела стоеше с чадъра си зад ъгъла, а останалите държаха запалки в ръце, готови всеки момент да възпламенят чадъра, с което щеше да се даде начало на шоуто. Всички бяха вперили поглед в терасата, чакайки професор Клод и съпругата му да се появят. Най-сетне бялата врата на втория етаж се отвори и двете фигури се появиха на терасата. Мегън, Силвия и Зак бързо запалиха чадъра на Габриела, докато Алекс пусна музиката от кораба на Клод. Габриела излезе на средата на пустата улица и се завъртя ефирно с горящия чадър. Това беше началото на шоуто. Те успяха да чуят възклицанието, дошло от госпожа Клод. Това беше може би най-доброто им шоу досега. Тъй като само преди ден имаха същото представление, сега знаеха много добре последователността и хореографиите и всеки изпълняваше своята част, без да се притеснява, че може да сбърка. В началото двамата съпрузи бяха единствената публика, но скоро по прозорците на съседните сгради се появиха любопитни наблюдатели. Случайните минувачи в този час бяха малко, но също се спираха и към края на представлението на улицата около тях се събра малка тълпа, която ги аплодира дълго след приключването на изпълнението.