Звездни асове

— Между другото, ако искате да летите по-далеч от Космическа Станция „Дженезис-25“, ще трябва да сте в конвой с други поне седем кораба, нали знаете? — предупреди ги Мъри.

— Смятаме да летим с това нещо до Седми флот, в конвой с други кораби, разбира се! — отговори Габриела. Тя усети как физиономията на Мазния Мъри едва забележимо се промени, сякаш се колебаеше дали да каже каквото мисли, или не.

— Е, след като ще пътувате толкова надалеч… Ви съветвам да помолите някой специалист да погледне кораба. Все пак е старичък.

Настъпи кратко мълчание. След това Зак попита:

— Г-н Браун, ние не познаваме много хора тук. Можете ли да ни препоръчате някой, който да прегледа кораба?

Мазният Мъри се замисли, след което отговори:

— Бих Ви препоръчал да се свържете с професор Хенри Клод. Той работи в Центъра за разработка на нови космически апарати, но като допълнителна работа държи сервиз, където ремонтират малки транспортери. Съставял съм му три или четири акта за данъчни нарушения, по-добре не споменавайте, че аз Ви пращам.

— Как да го намерим? — попита Зак.

— Потърсете в Старнет „Космическа работилница Клод“.

След тези думи петимата купиха от Мазния Мъри старият му кораб и веднага потърсиха на електронната карта работилницата на професор Клод. Оказа се в близост до Центъра за разработка на нови космически кораби, където се бяха отбили по-рано през деня.

— Добре, там има и малък паркинг, на който можем да кацнем — предложи Габриела, — но първо нека да видим дали изобщо това нещо може да се вдигне във въздуха. Петимата се настаниха. Имаше шест места за пътници, плюс двамата пилоти. Товарното отделение не беше голямо, но щеше да побере оборудването им. Мегън беше най-наясно с приборите за управление, тъй като те приличаха повече на тези в транспортните кораби на флота, отколкото в изтребителите, които Алекс, Габриела и Силвия пилотираха. Все пак Габриела зае мястото на втория пилот.

— Добре, затегнете коланите и да тръгваме! — изкомандва Мегън. Двигателите изкашляха и макар и трудно, се приведоха в действие. Апаратът се издигна над града. Горе трафикът на малките персонални транспортери беше строго организиран, по същия начин както на наземните превозни средства. Те се движеха по определени въздушни коридори така, че да не се допуска хаос. Полетът трая около пет минути, след което те се снижиха и кацнаха на паркинга пред „Космическата работилница на Клод“. Наближаваше деветнадесет часа и вече се притесняваха дали изобщо ще открият някого. За щастие, влизайки в работилницата, забелязаха фигура в работнически комбинезон, която обикаляше около един полуразглобен кораб. Когато се приближиха, фигурата се спря и ги погледна. С изненада те разпознаха човека от експозицията сутринта, който така мило ги беше развел и показал най-важните експонати.

— Ха? Какво Ви води насам, младежи?

— Здравейте, търсим професор Хенри Клод — отговори внимателно Габриела.

— Ами, че аз съм!

— Професоре, нещата с транспорта ни се объркаха и се наложи да купим един стар кораб, за да се върнем в Седми флот. Много е важно до утре сутринта да се приберем. Можете ли да погледнете кораба ни и да кажете дали е годен за такова дълго пътуване?