Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Чудесно, успяхме да останем незабелязани от военни кораби! Явно заглушителите на професор Клод наистина са по-добри от всичко познато досега! — възкликна Мегън, но всички на борда на „Инсиниум 1“ знаеха, че истинското предизвикателство тепърва предстои. Няколко часа по-късно те наближиха сектора под пряко наблюдение на Седми флот. Основната цел на флота беше да следи за аркусиански бойни единици, което означаваше, че районът непрекъснато се сканираше от разположени на равни разстояния радарни дрони. Сега вече те трябваше да разчитат само на заглушителите, защото не можеха да се движат с изключени двигатели. Налагаше се да продължат напред. Тези последни минути от пътуването преминаваха в пълно мълчание. Петимата знаеха, че дори излишните звуци могат да предизвикат реакция от страна на сензорите. Времето минаваше напрегнато. Алекс стоеше като на тръни очаквайки всеки момент зад гърба им да се появи патрул от космически изтребители, изпратени да ги заловят. Засега това не се случваше. Скоро обаче достигнаха до най-опасната част. Трябваше да навлязат в пространството на самия Седми флот, където гъмжеше от патрулиращи изтребители. По-нататък щяха да се опитат да преминат покрай кръстосвачите незабелязано и да кацнат някъде сред пущинаците на „Оазисът“, оставайки невидими.
Мегън осъзнаваше, че скоро ще са в обхвата на кръстосвачите, които имаха най-мощните радари и сканиращи системи. Преминаването покрай тях незабелязано беше нещо, считано за почти невъзможно. Ето защо тя реши да не се предоверява само на заглушителите, а да вземе допълнителни предпазни мерки. Малко преди навлизането в най-опасната зона, тя ускори двигателите, след което ги изключи напълно.
— Разстоянието не е голямо, би трябвало да можем да стигнем до „Оазисът“, използвайки само инерцията си. Ще включваме тръстерите за маневриране, ако се наложи да коригираме посоката, но няма да се нуждаем от основните двигатели.
— Чудесно, така шансовете да ни засекат намаляват значително! — одобрително коментира Габриела. И все пак, колкото и да бяха уверени в своето прикритие, те нямаше как да не се чувстват уязвими, когато преминаваха в пространството между гигантските кръстосвачи „Перперикон“ и „Еверест“. Алекс погледна през прозореца надясно, където в далечината дори с невъоръжено око можеше да се види силуета на „Перперикон“. Това беше техният кръстосвач, техният дом, но в ситуацията, в която се намираха, представляваше вражески кораб, който не биваше да ги засече. Също както и останалите десетки прелитащи товарни кораби, изпълняващи различни поръчки. Изведнъж се чу разтревоженият глас на Силвия:
— От „Перперикон“ току-що излетяха два изтребителя „Ягуар 7“.
Всички замръзнаха. Изтребителите можеше да отиват просто на рутинен патрул, но може би бяха изпратени към тях, с цел да ги прихванат.
— Движат се с голяма скорост по нашето направление! — допълни с паника в гласа Силвия.
— Ще се отместим от пътя им — каза Мегън и направи корекция в курса. Все пак ако ягуарите не ги забелязваха нямаше как да избегнат сблъсъка. Двата изтребителя приближаваха все повече. Петимата тръпнеха в напрегнато очакване, без да знаят какво ще се случи само след секунди. Мегън рефлекторно потърси мястото за включване на сензорите, които щяха да покажат дали изтребителите са със заредени оръжия, но после осъзна, че малкият цивилен кораб, с който летяха не разполага с такова оборудване. За щастие ягуарите прелетяха над тях, без да реагират по никакъв начин и продължиха по пътя си.
— Представяте ли си каква ирония, ако тези двамата са Арвин и Златина! — отбеляза Зак.
— Нямаше да се учудя, вече веднъж за малко не ме изгониха от флота заради Арвин! — отбеляза саркастично Габриела, което предизвика усмивки по лицата на останалите. Алекс усети как напрежението, натрупало се през последните няколко минути се разсейва.
Предстоеше последното предизвикателство. Трябваше да приземят малкият кораб на „Оазисът“, без да бъдат забелязани. Петимата вече бяха уверени, че щом радарите не са ги засекли досега, значи най-вероятно няма да бъдат засечени. И все пак съществуваше реалната опасност някой от стотиците хора на „Оазисът“ просто да ги види как кацат.