Звездни асове

Скоро на терена се появиха двата отбора. Този на катедрата по биополимери носеше логичното име „Полимер“. Екипите на играчите бяха в жълто с отпечатани структурни формули на сложни въглеводородни вериги. От своя страна, отборът на астрофизиците носеше далеч по-атрактивното име „Комета“. Екипите бяха в тъмносиньо и изрисувани с ярки цветове комети.

Съдията свири начало. Почти веднага дори момичетата забелязаха, че това няма да е като обичайните мачове, които са гледали. Срещата приличаше повече на някаква пародия на футбол. Когато играч се опиташе да ритне топката, тя отлиташе обикновено в посока, различна от желаната. Често пъти се случваше някой да се засили и даже да не уцели изобщо, извършвайки някакво комично залитане, след като крака му е ритнал в празното пространство. Ако пък по случайност футболист успееше да подаде точно, топката обикновено се блъскаше в съотборника му като в неодушевен предмет и отскачаше в произволно направление. Коженото кълбо се озоваваше от време на време пред едната или другата врата по-скоро вследствие на случайност, отколкото от преднамерените действия на играчите. Първият гол падна след двадесет и шестата минута, когато защитник на „Полимер“ се опита да изчисти от наказателното поле, но вместо това си вкара автогол. Все пак към края на полувремето „Полимер“ успяха да изравнят, когато след центриране топката се отби в един от нападателите и случайно попадна в мрежата на „Комета“. Мачът всъщност се оказа доста забавен за петимата приятели, тъй като те не спираха да се превиват от смях след поредното неадекватно действие на някой от играчите. Останалата част от публиката обаче сякаш приемаше случващото се напълно сериозно. Агитката на „Полимер“ и тази на „Комета“ не спираха да окуражават своите отбори и реагираха бурно на всяко едно, макар и случайно, положение.

Изведнъж, без другите да забележат, усмивката на Габриела помръкна. Беше получила текстово съобщение на старфона си и в момента го препрочиташе с напрегната физиономия.

— Трябва да излезем от стадиона, бързо! — извика тя.

— Но защо?! — учудено попита Зак. Останалите също гледаха озадачени.

— Налага се да ви кажа нещо, а тук е прекалено шумно. Сериозно е!

Петимата напуснаха стадиона тъкмо когато съдията свиреше край на първото полувреме. Вече на улицата Габриела спря и се обърна към останалите:

— Слушайте! Имаме сериозен проблем!

— Какво се е случило?! — попита почти уплашена Мегън.

— Търговският конвой от осем кораба, който трябваше да пристигне в 17:00 часа и да ни вземе, ще закъснее. Забавили са ги поради техническа неизправност в станцията, където е трябвало да презаредят с гориво.

— Кога ще пристигнат? — попита с напрегнат тон Алекс.

— Най-рано утре сутринта — отговори Габриела.

— Това е напълно недопустимо! — започна да роптае Алекс, сякаш протестът му можеше да промени по някакъв начин нещата. — Утре сутринта трябва да сме на упражнение по бойно пилотиране. Кърт ще ни убие, ако не се появим!