Звездни асове

— Така би трябвало да е напълно безопасно и ще пристигнем към шест часа сутринта — докладва Мегън.

— Ха, даже ще имаме време да се пооправим преди упражненията! — възкликна Силвия.

Чакаше ги дълъг път и те неусетно започнаха да разговарят за събитието, което най-много ги интересуваше — финалите на военните игри. Предстояха дни на усилена подготовка. След това трябваше да завоюват победата срещу двата кръстосвача, които щяха да им съперничат във втори кръг.

— Според мен срещу „Мадара“ ще ни е по-трудно — заяви Зак.

— Всички преживяхме драмата между Алекс, Силвия и Стийв и определено за нас битката срещу „Мадара“ е с по-голям емоционален заряд — намеси се Габриела. — И все пак не бива да подценяваме „Хелзинг“. Това, че те извоюваха по-трудно класирането си за финалите, може просто да значи, че са попаднали на по-силен противник, а не че непременно са по-слаби.

— Като стана дума за емоционален заряд, не мисля, че само драмата с Алекс и Силвия е проблемът — отново се обади Зак. — Дразня се как някои мадарци непрекъснато изтъкват, че са от флагманския кораб, сякаш има някакво значение! Мислят си, че са специално подбрани най-добрите на този кораб!

— Да, в интерес на истината това е доста разпространено мнение на борда на „Мадара“ — потвърди Силвия.

Погледите незабавно се преместиха върху нея. Тя единствена бе учила на „Мадара“ почти една година и имаше опит от първа ръка.

— Не знам дали са подбрани най-талантливите, но със сигурност там се намират най-големите връзкари във флота — продължаваше тя. — Голяма част от кадетите са деца на висши офицери. Родителите на много от тях служат на други кораби, но предпочитат децата им да учат именно на „Мадара“.

— Не е чудно, че трансферът ти от „Мадара“ на „Перперикон“ се осъществи толкова лесно. Сигурно веднага се е намерили кого да сложат на твоето място — коментира Алекс.

— Все пак донякъде е необяснимо — продължи Силвия. — Като се има предвид, че съм учила и на двете места, мога да кажа, че по никакъв начин „Перперикон“ не предлага по-лоши условия за обучение. Защо тогава родителите, които имат положение във флота, се борят децата им да бъдат приети непременно в „Мадара“? Нима е само заради суетата да кажат, че децата им учат на флагманския кораб?

— Това е, но има и друго — отговори Габриела. — Според мен, родителите мислят, че флагманският кораб е най-безопасното място в целия флот. Все пак пратиха „Перперикон“ на онази спасителна мисия, където едва не загинахме.

— Е, значи сме извадили късмет, че не сме на „Мадара“ — развесели се Зак. — Така има по-голям шанс да не умрем от скука!

— Имаме си компания! — извести Силвия, прекъсвайки рязко разговора. Гласът ѝ беше напрегнат и сериозен. На радара се виждаше конвой от осем обекта, които се насочваха по тяхното направление. Първата реакция на Мегън беше веднага да изключи двигателите. Топлинните и енергийни следи, които те оставяха, предоставяха най-лесният начин да бъдат засечени, въпреки заглушителите. Когато двигателите не работеха, шансът кораба да остане незабелязан нарастваше значително. С пестеливо ползване на тръстерите за маневриране, Мегън и Габриела позиционираха кораба така, че да не е на пътя на конвоя. След няколко минути групата кораби мина достатъчно близо до тях, за да могат да ги видят на навигационния дисплей. Това бяха военни товарни кораби на флота. Конвоят премина, без да реагира по никакъв начин на тяхното присъствие в района, което означаваше, че не са ги засекли.