Звездни асове

— Космически кораб?!

— Нещо малко, с което ние петимата да се приберем до Седми флот. Транспортът ни закъснява, а утре имаме упражнения.

— Може да вземем и под наем, ако е много скъпо да се купи — допълни Силвия.

— О, скъпи деца, аз не съм в бизнеса с кораби. Освен това дори да намерите нещо, знаете, че е забранено да се пътува в пограничната зона с по-малко от осем кораба в конвой.

— Така е, но е много важно да се приберем навреме, така че смятаме да поемем риска! — отговори Габриела. — Сигурни ли сте, че не познавате някого, който може да ни помогне?

— Ами, във вашето положение единствено се сещам за Мазния Мъри.

— Мазният кой? — попита недоверчиво Габриела.

— Мъри Браун, търговският инспектор, наричаме го още Мазният Мъри. Той отговаря за тази част от космоса и често пъти създава проблеми на всички собственици на магазини на станцията. Прави проверки на счетоводните ни документи, изискванията за противопожарна безопасност и т.н. Ако не е в настроение, винаги може да открие някаква нередност.

— И как точно този инспектор може да бъде от полза в нашия случай? — попита почти отегчено Зак. Той имаше чувството, че старият професор Голдмакс съвсем е изперкал и само им губи времето.

— Ами чух, че наскоро си е купил нов персонален кораб, за да се придвижва измежду станциите. Старият май в момента все още стои на някой от портовете на нашата станция и чака купувач. Ако имате късмет, може още да не е купен.

— Чудесно, как можем да се свържем с този Мъри? — попита нетърпеливо Габриела.

— Лесно — и Голдмакс посочи малък стикер на витрината си, на който с червени символи пишеше „В случай на нередност, моля позвънете“.

— Благодаря Ви, Професоре! — каза ентусиазирано Габриела и петимата напуснаха магазина. Навън тя извади старфона си и веднага набра номера на инспектора.

— Отдел по контрол и стандартизация на Земния съюз, сектор А37. С какво мога да Ви помогна? — чу се гласът по старфона.

— Ъ-ъ-ъ, Вие ли сте г-н Мъри Браун? — попита леко неуверено Габриела.

— Да, оплакване ли искате да направите, слушам Ви? — беше отговорът от другата страна на линията.

— Всъщност, г-н Браун, търся Ви по лични причини… разбрах, че продавате стария си персонален кораб и бих искала да го огледам, ако е възможно.

— А това ли… свършвам работа след час и можете да ме чакате на докинг-станция девет.

В пет и половина следобед те се намираха на докинг-станцията. Габриела веднага разпозна Мазния Мъри, тъй като го беше виждала вече по време на разговора им чрез старфона — висок и слаб, леко прегърбен господин, наближаващ четиридесетте. Косата му, плътно пригладена по черепа, имаше черен гарванов цвят и омазнен вид. Носеше очила с дебели рамки и имаше тънки, добре подрязани мустаци. За разлика от повечето обитатели на станцията не носеше престилка или друго подобно облекло, ами кафяв официален костюм и червена вратовръзка.

— А, здравейте, Вие трябва да сте Габриела! — каза той, като мазната му усмивка трябваше да изразява добронамереност.