Върховното кралство [Наследникът]

— Да.

— Колко?

— Двеста и петдесет хиляди златни лангри — заяви момичето, без да трепне.

Капеланът и командорът се спогледаха слисано. Също толкова изумен от богатството, което бунтовниците искаха, отец Домнис се обърна към брат Ярл, който — невъзмутимо — наблюдаваше Лорн.

Лорн изчака, после каза:

— Това е повече от цената на една армия. Това е цената на война.

— Това е цената на Меча на кралете — възрази Леня. — Което означава — цената на едно кралство…

Дори брат Ярл беше слисан от дързостта на Леня.

Онзи, който размахваше намерения Меч на кралете, щеше да бъде приет за избран от Дракона на съдбата. Върнат на Върховния крал, той щеше да утвърди неговата легитимност и власт. Но това, което се подразбираше от думите на Леня, беше, че Мечът на кралете можеше също така и да разклати Върховното кралство, като бъде предложен на други, сиреч продаден на онзи, който даде най-много за него. Колкото и да бяха изолирани, бунтовниците от провинция Вейлд познаваха вътрешните смутове, които Върховното кралство преживяваше, а Валер беше добър политик. Лорн разбра посланието. Какво можеше да се случи, ако например Мечът на кралете се появеше отново в Арканте? Или в ръцете на някой враг на короната, като херцог Дьо Фелн?

Оставаше обаче той да може да се появи.

— Меча на кралете е бил изгубен — каза Лорн.

— Изгубен от Върховния крал, който го е носел. Но прибран след битката при планината Тиернас. И тайно отнесен. Скрит.

— И този меч сега е ваше притежание — каза Лорн, без да крие нищо от съмненията си.

— Да.

— Как стана това?

— Не мога да ви кажа. Не и сега.

— И от колко време го имате?

— Не зная.

— Не знаете…

Лорн се вгледа в момичето и дълго задържа погледа си, в който Леня трудно можеше да прочете каквото и да било.

После сложи уморено двете си ръце на масата, стана и каза:

— Минах възрастта, когато вярвах на приказки. А само лудите вярват в чудеса. Двеста и петдесет хиляди златни лангри, дори за да се гарантира мирът на Върховното кралство, вече е прекалено. А да се дадат на вятъра… Лека нощ на всички.

— Рицарю, почакайте!

Лорн вече се отдалечаваше от масата. Спря и погледна брат Ярл, който го беше възпрял.

— Само за миг, моля ви.

И като се обърна към Леня, монахът рицар добави:

— Покажете му.

Лорн погледна въпросително към отец Домнис. С вдигане на рамене той му даде да разбере, че не знае за какво става дума, а в това време Леня извади от косите си малка кожена кесийка, която държеше привързана на тила си.

Спокойно и внимателно тя сложи кесийката на масата, отвори я и извади от нея един кръгъл, обработен оникс.

— Това е камъкът, който украсяваше Меча на кралете — каза Леня тържествено. — Вземете го. Дайте го на вашите ерудити и магове да го изследват. Ще установите, че е истински и тогава може би ще ни повярвате, че притежаваме меча на първия от вашите Върховни крале.

Сякаш хипнотизиран, Лорн сведе очи към камъка, който проблясваше в полумрака със златисто-черни пламъчета.