Обречена на теб [bg]

Вътре ни посрещнаха двама представители на домакините. Бързо ни насочиха към мястото за задължителните снимки, а след това ни съпроводиха до асансьор, който водеше до балната зала.

Пристъпихме в огромно помещение, изпълнено с хора от елита на Ню Йорк: бляскава компания от властни мъже и жени, които изглеждаха безупречно на щадящата слаба светлина от полилеите и множеството свещници. Наоколо се носеха тежкият аромат на огромните букети, поставени в центъра на всяка маса, и шумът от множество разговори. Атмосферата разведряваше оркестър, който свиреше бързи инструментални парчета.

Гидиън ме поведе през групите хора, събрани около масите за вечеря. Спираше често, защото много от тях идваха да ни поздравят и да ни честитят. Съпругът ми с лекота бе влязъл в ролята на публична личност. Беше изключително красив, напълно спокоен, авторитетен и леко дистанциран.

Аз бях неспокойна и на тръни, но се надявах заучената усмивка да прикрива нервността ми. С Гидиън нямахме добри спомени от подобни събития. Накрая се карахме и всеки си тръгваше поотделно. Сега нещата бяха различни, но все пак…

Плъзна ръка нагоре по голия ми гръб, обхвана врата ми и започна нежно да разтрива напрегнатите мускули. Продължи да разговаря с двамата господа, пресекли пътя ни. Обсъждаха колебанията на цените на борсата, но аз инстинктивно усещах, че вниманието му е насочено към мен. Стоях от дясната му страна, но Гидиън се премести едва забележимо и застана зад мен така, че телата ни да се допират леко.

Кари ми подаде чаша студено шампанско.

— Виждам Моника и Стантън — заяви. — Ще отида да им кажа, че сме тук.

Проследих го с поглед, докато приближаваше към мястото, където майка ми и съпругът ѝ разговаряха с друга двойка. Стантън изглеждаше много хубав и елегантен в смокинг, а майка ми блестеше до него в дълга перленобяла копринена права рокля и се усмихваше ведро.

— Ева!

Обърнах се, когато чух гласа на Айрланд, и отворих широко очи, като я видях да заобикаля съседната маса. За момент забравих за всичко наоколо и се съсредоточих изцяло върху нея. Беше висока и слаба, дългата ѝ черна коса бе умело вдигната на изискан кок. Страничната цепка на елегантната ѝ черна кадифена рокля разкриваше дяволски дълги крака, а корсажът с една презрамка обгръщаше бюста ѝ, който бе абсолютно съразмерен за слабата ѝ фигура.

Айрланд Видал бе изключително красиво момиче, очите ѝ с гъсти мигли имаха съвсем същия яркосин цвят като на майка ѝ и Гидиън. А беше само на седемнайсет години. Останах поразена, като си представих в каква жена ще се превърне съвсем скоро. Не само Кари щеше да превземе света.

Айрланд дойде право при мен и ме прегърна силно.