Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Камерите в сърцето ми се свиха.

Въпреки добрата ми преценка, Куки трябваше да знае истината за това какво всъщност означава да бъде част от живота ми.

Облегнах се на вратата и скръстих ръце.

— Амбър беше там — казах, гласът ми бе едва доловим шепот.

Тревога премина през нея.

— Какво? Амбър е била там снощи?

— Не. Онази нощ. Когато Ърл дойде.

Тревогата й намаля и тя направи крачка назад.

— Не разбирам.

— Когато влязох в апартамента — казах, неспособна да спра пороя от сълзи, които си проправяха път през клепачите ми, — Ърл беше там. Както и Амбър.

Ръката на Куки полетя към устата й. Нямаше представа, а аз бях прекалено голяма страхливка, за да й кажа.

Избърсах бузите си, ядосана от това, че единственото, което правех напоследък, бе да плача. Защото плачът помагаше толкова много.

— Беше заспала на дивана ми. — Виждах картината в ума си толкова ясно, а стомахът ми се преобърна само при мисълта, както и през онази вечер. — Беше насочил пистолет към главата й.

Тя закри цялото си лице и потрепери, когато един хлип разкъса гърдите й. Затегнах ръцете си и се свих. Бях на път да изгубя едно от най-добрите неща, които някога ми се бяха случвали, но тя трябваше да знае истината.

— Той каза, че стига да мълча и да му съдействам, тя ще живее. И двете ще живеете. Остави ме да я доведа до апартамента ви. Тя беше толкова сънена, че изобщо не го видя. Но той беше там заради мен, Куки. Амбър едва не умря заради мен.

След дълъг момент на размисъл, тя си пое дълбоко въздух и вдигна лице към небесата.

— Не — каза тя, стягайки се. — Не. Ърл Уолкър е използвал Амбър, за да те накара да правиш каквото поиска. И свърши работа, Чарли. Знаел е, че ще стане така. Вината не е твоя.

Зяпнах насреща й.

— Вината е изцяло моя. Всичката.

— Чарли — каза тя, слагайки ръка на рамото ми, — казвала съм ти го и преди. Ти вършиш невероятни неща и аз съм част от тях. Този инцидент беше един на милион. И мина. Трябва да го преодолеем. Шансовете нещо такова да се случи отново са астрономически.

— Внимаваш ли изобщо?

— Онзи капитан сам го каза. Ти разреши четири случая за един ден. Четири, Чарли. Това е… това е нечувано. И залови избягал сериен убиец. Спаси кой знае колко животи. А аз помогнах. Ще трябва просто да внимаваме повече в бъдеще. Трябват ни по-добри ключалки, нали? Вече говорихме за това. И охранителна система.

После щеше да го усети. Гняв. Съжаление. Отчаяние. И може и да ме намрази малко. По-добре да ме мрази задето едва не убиха дъщеря й, вместо задето са успели да го направят.

Междувременно бях превърнала Куки в малко по-възрастна моя версия. Вероятно щеше да будува по цели нощи, да проверява и препроверява вратите и прозорците, да чува и в най-малките звуци в нападение. Можех да видя защо иска да ми бъде приятелка. Да работи за мен.