![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
Четвъртият гроб под краката ми [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #4
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
Само Рейес Фароу можеше да ми причини това. Можеше да ме накара да му се моля, без значение от случващото се. Без значение колко страшно беше положението. И той го знаеше. Знаеше точно какво ми причинява.
Усетих усмивка зад целувката му, част от секундата преди да стане от мен и да изчезне в мрака. Студен порив зае мястото на топлината, която ме покриваше. Отпуснах ръце на земята. Затворих очи. Вдишах. Скимтене прозвуча до мен. Артемида лежеше в далечината, наблюдавайки. На всеки няколко секунди тя се приближаваше сантиметър по сантиметър, лазейки по корем. След това спря и се съсредоточи върху нещо в далечината, преструвайки се, че не ме забелязва.
Тогава се събуди един от мъжете, движенията му бяха бавни и летаргични, когато потърка главата и тила си. Опита се да определи къде се намира, но явно не успя. Не стана ясно откъде е. Двама лежаха мъртви, а други трима лежаха все още в безсъзнание, когато първата патрулка се плъзна в паркинга. Точно пред тялото на англичанина. А на върха на сградата надолу по улицата, щяха да открият още едно тяло, онова на русия моторист, който почти бе станал снайперист в морската пехота, който е искал да служи на страната си, но сега обираше банки и се опитваше да убива хора.
Закрих очите си с ръце. Не знаех какви връзки имам, нямаше начин да се измъкна от това невредима. Дори чичо Боб щеше да лъсне в светлината на прожекторите, ако се опиташе да покрие някаква част от това. Можеше да опропасти на кариерата му. Пенсионирането му.
Един полицай се втурна към мен. Каза нещо, което не успях съвсем да схвана, защото рязко осъзнах нещо друго, и внезапно се оказа, че не можех да мисля. Не можех да дишам.
Бях убила човек. Протегнах се през гърдите му и спрях сърцето му. Все едно имах такава власт. Все едно имах това право.
Светът ми се строполи обратно на едно познато място. Онова на мрак и отчаяние, и отричане. Тогава ме вдигнаха. Ярки светлини трепкаха покрай нас. Сини манти. Сребристи инструменти. Някъде в мъглата на реалността се появи чичо Боб. После и Куки. Усетих хладни чаршафи под тялото си и топли ръце в своите, и осъзнах, че бях в болница за втори път от много месеци насам. Чух познати думи: „сътресение, прободни рани, счупен глезен“. Последното ме изненада. Тази част не я помнех. Но така правеше адреналинът. Избутваше болката встрани и те тласкаше напред.
Накарах клепачите ми да се отворят.
Татко също беше там. Наблизо. Както и чичо Боб, и знаех, че мога да им кажа. Те щяха да знаят какво да направят.
Стиснах устни, затворих очи и казах:
— Убих човек.
Когато погледнах отново, те се споглеждаха един друг, с притеснени изражения.
— Един от мъжете пред жилищната ти сграда? Защото изглеждаше сякаш са се били един с…
— Не. Мъж на покрив. Банков крадец, който се опитваше да ме убие.
Чичо Боб смръщи вежди.
— Кога, тиквичке? Ние не…
— Тази вечер. Точно след като бях атакувана. Той беше на покрива и аз го убих. След като простреля Рейес с пушка петдесети калибър, аз бръкнах в гърдите му и му спрях сърцето. — Тихи хлипове се откъснаха от мен, когато татко ме хвана за ръка.
— Миличка, това е невъзможно. Ако Рейес е бил прострелян от снайперист на покрива с пушка петдесети калибър, той нямаше да оживее.
— Дори нямаше да е цял — съгласи се чичо Боб.
— Не разбирате — казах, мъка давеше думите ми, — убих човек. Изгубих контрол. Убих го.
— Шшт — каза татко, подпирайки главата ми на рамото си. — Не си като нас, скъпа. Знам го. И не ми пука кой или какво си, знам едно нещо със сигурност: Твоите действия са над човешкия закон. Съжалявам, че го казвам, но е така. Има причина да си тук.
— Робърт. Лийланд.
Вдигнах поглед, за да видя как полицаят от управлението на чичо Боб влиза. Чичо Боб му кимна, след това се приведе и прошепна в ухото ми.
— Не помниш нищо.
Вечен шампион, той все още се бореше да ме спаси от ареста. Или затвора. Или лудницата. Но това бе по-голямо от всички нас. Просто нямаше обяснение на случилото се. И все пак, какво се предполагаше да им кажа? Истината?
Специален агент Карсън влезе точно след капитана.
— Голяма работа си — каза той, оглеждайки ме подозрително. Хвърли поглед към чичо Боб, после обратно към мен. — Успя да разрешиш четири случая за един ден. Мисля, че това е нов световен рекорд.
— Четири?
Той преброи на пръсти.
— Изчезването и смъртта на Харпър Лоуел. Случай с изчезнали хора отпреди две десетилетия. Изчезването на няколко човека, които са били упоени и оставени на прага ти. Напоследък имаше доста такива. И задържането на избягал сериен убиец. Но като се замисля — каза той, гледайки ръцете си — това технически може да е пети. Или дори шести.