Хилядният етаж [bg]

Нищо чудно, че имаше нужда от наркотици. През цялото време беше играла ролята на трето колело в извратената любовна история на брата и сестрата Фулър, при това без дори да знае.

Е, тази вечер всичко това щеше да се промени.

Почти не беше спала, след като бе научила за Ейвъри и Атлас. Цял ден си стоя вкъщи и лапа какви ли не хапчета от малкото пликче, а умът и подскачаше от една мисъл на друга докато тя замисляше все по-сложни сценарии за отмъщение. Тази вечер беше дошла на партито, за да направи тъкмо това. Искаше да унищожи Ейвъри и Атлас, публично, болезнено.

Промъкна се между гостите към прозорците в хола, където бе сигурна, че ще намери Ейвъри. Грабна един атомен шот от преминаващ поднос и го гаврътна. Алкохолът остави горяща пътека в свръхстимулираното й тяло.

Лещите й присветнаха, когато дойде искане за фликър — ни повече, ни по-малко от „Надя“. Уот. Той сигурно я беше добавил отново в контактите си, след като я беше блокирал. Обзета от тъмна, изчанчена веселост, тя прие повикването.

— Здрасти — започна, когато той й пингна. — Как си?

— Какво ще направиш на Ейвъри?

Тя въздъхна драматично.

— Престани да се правиш на рицар в бляскави доспехи, Уот. Вече изгуби.

— Лида, моля те…

— Имаш достатъчно други неща, за които да се притесняваш в момента — предупреди го тя и затвори.

Тайната на Уот беше най-изненадващата. След като го упои и го накара да признае за Ейвъри и Атлас, Лида не се сдържа и поразгледа семейния апартамент. Вратата към стаята на Уот беше отворена. Тя се вмъкна безпроблемно вътре и огледа набързо. Не беше сигурна какво точно търси. Просто искаше да разбере как е станал толкова добър хакер — седемнайсетгодишно хлапе от долните етажи беше успяло да пробие домашната система за сигурност на семейство Фулър, а също и Държавния департамент.