Хилядният етаж [bg]

— Надявам се. — Ерис не беше сигурна.

Потръпна, когато усети нечии очи върху себе си. Изпита момент на сляп ужас, че отново е Лида, и си каза, че може би не трябвало да идва, но се оказа, че не е Лида.

Наблюдаваше я Корд. Беше застанал до прозореца, пиеше сам и Ерис инстинктивно разбра, че нещо не е наред.

— Отивам… — чу тя гласа си.

Ейвъри проследи погледа й и въздъхна.

— Просто внимавай — предупреди я тя. Ерис вече пресичаше стаята и отиваше при единственото момче, което беше скъсало с нея.

— Какво не е наред? — попита тя вместо поздрав.

— И аз се радвам да те видя, както винаги. — Корд отново прибягна до стария си сарказъм, но Ерис долови дълбока болка, скрита под него. Очите му изглеждаха зачервени. Запита се дали не е надрусан.

— И моят ден е кофтейшън, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — съобщи му тя. Двамата се дръпнаха в един ъгъл, зад една от гигантските скулптури, които събираше майката на Ейвъри. Беше толкова шумно, че нито един разговор не можеше да се отдели от останалите. За повече усамотение не можеха и да мечтаят, освен ако не влязат в някоя от спалните. Или пък в гардероб.

— Нима? — изсмя се пресилено Корд. — Гарантирам ти, че моят е по-скапан. Освен ако гаджето ти не се е преструвало, че те обича, заради парите ти. Извинявай — добави той, когато, изглежда, си спомни, че тя вече няма пари.

— Този път е момиче — уточни Ерис, — и не, не е направила подобно нещо. Само че аз прецаках нещата с нея, направо сговних всичко. — Корд понечи да й подаде напитката си, но тя поклати глава. — Няма нужда… Не съм в настроение.

Той сви рамене и я допи сам.

— Значи някоя се е преструвала, че е влюбена в теб — настоя Ерис, неспособна да повярва.

— Да, беше ми прислужница, представи си. Знам, че съм пълен идиот. — Изгледа я. — Въпреки че сега, след като знам колко притеснена си била за пари в началото на годината, сигурно си правила същото.

— Ще ти простя забележката, защото виждам, че си безобразно пиян.

Корд сви рамене.

— Дръж — каза и й подаде шот от преминаващ поднос.

Ерис поклати глава.

— Честно казано — продължи тя, — никога не съм се преструвала, че съм влюбена в теб. Двамата просто движехме заедно за кеф.

— И много те биваше в тази работа — отбеляза Корд и плъзна ръка по дупето й.

Ерис го перна небрежно.

— Тъжното е — обясни тя, — че наистина харесвах това момиче.

— Обичаш ли я? — попита Корд.

— Не знам.

— Ако не знаеш, тогава със сигурност не си влюбена — заяви Корд.

Тя се разсмя.

— Ти пък нали си експерт. — Освен ако… — Чакай, ти обичаш ли това момиче?

— Не вярвам в любовта — заяви той.

— Та това е ужасно — отвърна автоматично Ерис, макар че и тя не беше сигурна. — Всички вярват в любовта.

— Аз вярвам в щастието — продължи Корд и в очите му се появи поглед, който й подсказа, че в момента е далече, много далече от нея, от партито и от цялата Кула. — Не съм сигурен дали любовта ще те отведе там.