Честотата на Шуман [bg]

Спря го обаче някакъв пълен мъж с роба на червени и бели ивици.

-      Трябва ви водач, да?

Уилсън поклати глава.

-      Нямам нужда от водач.

Мъжът го сграбчи за китката.

-      Аз покаже забележителности! Великолепен град. Да... великолепен! Древен, прекрасен, чудесен! - Мъжът беше нисък, с добре поддържан мустак. На главата му беше кацнал червен фес с рошав черен пискюл. Личеше му, че обича да си хапва - Уилсън реши, че коремът му е като на жена в седмия месец.

-      Покаже забележителности - с надежда каза местният.

-      Нямам нужда от водач, благодаря.

-      Аз Фарук Насър - гордо каза мъжът. - Най-добър водач в Кайро. Покаже всичко.

Лъхаше на алкохол и краката не го държаха много стабилно. Посочи към реката и показа с ръце.

-      Вие слязъл от платноходка, да? Аз заведе в най-добри хотели. Барове. Жени! - Завъртя дебелите си бедра, видя, че Уилсън не се съблазнява от чувственото му представление, и предложи нещо по-културно. - Обиколка на стар град, да? Пирамиди. Иска такси? Аз заведе където иска.

-      Как да стигна до Гиза? - попита Уилсън.

Фарук се усмихна широко; кривите му зъби бяха кафяви.

-      Заведе утре. Първо хотел. Чуден хотел!

Уилсън поклати глава.

-      Искам да отида до пирамидите сега.

-      Не добре сега. Утре! Първо хотел.

Хората ги подминаваха забързано.

-      Кажете ми как да стигна до пирамидите - повтори Уилсън.

-      Не добре сега! - решително отвърна Фарук. - Утре!

Уилсън понечи да продължи.

-      Щом не искате да ме упътите, добре.

Фарук забърза пред него, вдигнал високо ръце.

-      Има семейство, господарю. Болни деца! Трябва храна. Лекарства. Отиваме утре, да?

- Не.

Фарук отново го сграбчи за китката и го спря.

-      Опасно нощем, господарю!

Уилсън се дръпна и Фарук залитна. Олюля се, опита се да запази равновесие, но тупна тежко на дебелия си задник. От джобовете му изпопадаха десетки монети и се разпиляха със звън по паважа. Седналият на земята Фарук се огледа, сякаш се чудеше как се е озовал в това положение.

-      Опасно, господарю - повтори той. Една кола мина покрай тях и за момент освети улицата. - Много войници в Гиза. Няма туристи.

„Войници в Гиза ли?“ - учуди се Уилсън.

Фарук запълзя на четири крака и започна да събира парите си.

-      Какви войници? - попита Уилсън, след като му помогна да се изправи.

-      Много - отвърна Фарук и пусна шепата монети в големия джоб отпред на робата си, после я изтупа. На лицето му отново се появи оптимистичната усмивка. - Отива в Гиза утре, да? Само през деня.

-      Сега - каза Уилсън. - Накъде?